Определение № 68 от 09.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 692/2021 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Подадена е молба вх. № 830 от 27.01.2022 г. от [община] за превеждане по посочената в молбата банкова сметка на сумата 259 954.34 лв., внесена като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спиране изпълнението на решение № 271 от 30.11.2020 г. по т. д. № 527/2020 г. на Пловдивски апелативен съд. С молба вх. № 1123 от 03.02.2022 г. Частен съдебен изпълнител М. К., рег. № 823, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, е уведомила ВКС за образувано изп. дело № 20208230400516 с взискател „Евро Ремонт Строй България“ ЕООД, [населено място], като е поискала внесената от длъжника сума за обезпечение в размер на 259 954.34 лв. да бъде преведена по сметка на ЧСИ. С допълнителна молба вх. № 1902 от 28.02.2022 г. ЧСИ М. К. е посочила, че вземането по изп. дело вече е събрано, поради което внесената по сметка на ВКС гаранция следва да бъде върната на [община]. С молба вх. № 2027 от 02.03.2022 г. [община] е уведомила ВКС за извършено плащане на сумата по образуваното срещу нея изп. дело и е представила банковия документ, удостоверяващ превода на дължимата сума. Настоящият състав, като взе предвид данните по делото, намира, че молбата на [община] е основателна. Сумата, чието превеждане се иска, е постъпила по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд на 30.12.2020 г. (където се намира и понастоящем, видно от приложената служебна бележка от 08.02.2022 г.). Същата е преведена от [община] на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК по повод заявено искане за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 32 от 20.01.2022 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение. Следователно, налице е влязло в сила решение, по смисъла на чл. 296, т. 3 ГПК, с което касаторът [община] е осъден да заплати на „Евро Ремонт Строй България“ ЕООД, [населено място] процесната сума, като внесеното от него обезпечение трябва да бъде използвано съобразно предвиденото в закона предназначение – за гарантиране изпълнението на осъдителното въззивно решение, в какъвто смисъл са и разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно, обаче, от представените по делото доказателства се установява, че длъжникът по изпълнителното дело [община] е превел по сметка на Частен съдебен изпълнител М. К., рег. № 823, с район на действие Окръжен съд - Пловдив, сумата 431 122.76 лв., която формира целия дълг на общината към взискателя, в т. ч. лихви и разноски. С оглед изложеното, следва да се приеме, че доколкото присъденото с въззивното решение вземане вече е погасено от касатора, внесената от него гаранция по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК подлежи на връщане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение