Определение № 344 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 393/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ ЕАД срещу решение №640 от 13.10.2022 г. по в.т.д.№557/2022 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решене №339 от 31.03.2022 г. по т.д.№963/2021 г. на СГС, в частта с която „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД на основание чл.411 от КЗ сумата от 38 141.25 лв., непогасен остатък от суброгационно вземане за заплатено обещетение за вредите, причинени на лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 LI X D.“, с регистрационен номер [рег.номер на МПС], от настъпило на 08.02.2020 г. в [населено място] ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от 01.06.2021 г. до окончателното изплащане. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд не е приложил императивна правна норма – чл.10 от ГПК и не е положил усилия да изясни релевантните по делото факти, и да допусне искана във въззивната жалба САТЕ. Ответникът по касация „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: изплащане от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД по силата на договор за застраховка Каско, на застрахователно обезщетение на собственика на увреден лек автомобил БМВ, модел „750 LI X D.“, в размер на 83 677.35 лв. /след прихващане на дължима застрахователна премия от 1322.65 лв./ за вреди на МПС, вследствие на ПТП от 08.02.2020 г., настъпило поради виновното поведение на Николай Г. Д., управлявал лек автомобил Ауди А4; наличие на задължителна застраховка гражданска отговорност по отношение на лекия автомобил Ауди при ответното дружество; встъпване от страна на ищеца в правата на увредения срещу ответника, изпращане на регресна покана, изплащане на застрахователно обезщетение от ответника на ищеца в размер на 39 858.25 лв. и отказ да се заплати остатъка от 38 141.75 лв. Посочил е, че основните спорни въпроси по делото касаят размера на дължимото обезщетение за репариране на вредите и наличие на съпричиняване на вредите от страна на водача на лекия автомобил БМВ. Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, разпитаните свидетели и кредитираната съдебно-автотехническа експертиза, както и приобщената административно-наказателна преписка, е достигнал до извод, че водачът на лекия автомобил Ауди А4 е нарушил разпоредбите на чл.37, ал.1 от ЗДвП и чл.47 от ЗДвП, като е навлязъл в кръстовището и е предприел завой наляво без да пропусне движещия се направо автомобил БМВ, отнел е предимството на последния и е последвал механичният контакт между двете МПС. В този смисъл е счел, че не се установява твърдението на ответното дружество, че при управление на лекия автомобил БМВ, водачът му е нарушил разпоредбите на ЗДвп, респективно, че не се установява противоправно поведение, което да е в причинна връзка с процесното ПТП и причинените вреди. Кредитирал е заключението на вещото лице по САТЕ, като е приел, че е налице тотална загуба за застрахованата вещ, с оглед пазарната стойност на автомобила към 08.02.2020 г. от 97 500 лв. и стойността на ремонтните дейности, които следва да се извършат за възстановяването му - 84 241.88 лв. Като е взел предвид, че дължимото застрахователно обезщетение е в общ размер на 78 000 лв. /разликата между действителната стойност на автомобила от 97 500 лв. и стойността на запазените части от 19 500 лв./, както и извършеното плащане от ответника в размер на 39 858.25 лв., е намерил, че предявената искова претенция се явява основателна за сумата от 38 141.75 лв. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. В случая не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност /още повече, че като не е допуснал изслушването на повторна САТЕ по въпроси, по които назначената от първата инстанция експертиза е дала отговор и заключението й не е било оспорено, въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС по приложение на чл.266 от ГПК/. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /твърдяното противоречие на решението с процесуалния и материалния закон не съставлява такъв въпрос/, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Предвид изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4441.54 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,