Решение № 106 от 15.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 618/2011 г.

Решение № 106 от 15.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 618/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на В. П. П. и К. Г. Й. и двамата от [населено място] против решение № 184 от 04.02.2011 г. по гр. д. 429/10 г. на Софийски апелативен съд. Касаторите са поддържали оплаквания за нарушение на процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация - ЗД [фирма] - [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение № 302 от 12.04.2012 г. на ВКС, I т. о., въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С решението си, въззивния съд е мотивирал неоснователност на въззивната жалба на настоящите касатори по отношение на намаляване обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на сина им, с 1/2, като е приел съпричиняване на вредоносния резултат и е препратил изцяло към мотивите на първостепенния съд, който от своя страна е обосновал наличие на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД с това, че пострадалия е карал мотоциклет при превишаване на пределно разрешената скорост - с 80 км/ч при ограничение - 50 км/ч, като по този начин е нарушил правилата за движение. Прието е още, че ако е карал с допустимата скорост, същия е щял да предотврати удара, съобразно заключението на експерта. Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия е определено на 50%. С оглед основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е поставен като релевантен въпрос- този относно това: налице ли е съпричиняване на вредата от пострадалия, в хипотеза, при която той е управлявал МПС с превишена скорост, но друг е основния фактор който е довел до произшествието. С решение на ВКС, ТК, II т. о. по т. д. 93/10 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК и поради това съставляващо задължителна практика е разрешен поставения правен въпрос. С обсъждания съдебен акт е прието, че за да бъде намалено обезщетението за вреди, увредения следва да е допринесъл за тяхното настъпване, като този принос, за да е налице съпричиняване, следва да бъде конкретен - изразен в определено действие. Прието е още, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането предизвиквайки по този начин и самите вреди. Това решение определяйки дефинитивно и със задължителна практика конкретните юридически факти, чието осъществяване води до реализиране на отговорността за вреди при съпричиняване на резултата, води до извод, че практиката обективирана в решение № 511/08 г. на ВКС, I н. о., с което е посочено "че когато се установи принос на увредения към щетата, съдът в никакъв случай не е абсолютно задължен да го съобразява при определяне на дължимото обезщетение" е преодоляна. Съставът на Софийски апелативен съд не е съобразил тази задължителна за него практика, определяйки равен принос в настъпилия вредоносен резултат и на двамата участници в процесното ПТП. Обосновано, при конкретните фактически данни по делото е приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като е било доказано, че ако пострадалия е карал със съобразената за населено място скорост е могъл да предотврати произшествието и следователно със своите действия е станал причина за настъпване на вредите, които се претендират. Неправилно, обаче е определен този принос, с оглед установеност на основния фактор причинил процесното ПТП - а именно поведението на деликвента, което въобще не е отчетено от решаващия състав, въпреки, че същият е отбелязал, че именно той е отнел предимство на правилно движещия се в своята лента мотоциклетист. Следователно неговото участие в причиняване на вредоносния резултат следва да бъде определено на 75%, именно с оглед това, че същият е настъпил изключително поради поведението му. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК постановеното въззивно решение, в частта, с която е потвърдено решение от 04.03.2010 г. по гр. д. 5625/08 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска - за разликата над 20050 лв. до 30075 лв. - съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, следва да бъде отменено, а по същество иска и в тази част следва да бъде уважен. Следва да бъде отменено въззивното решение и в частта, с която е потвърдено решението на първостепенния съд за разноските до размер от 237,05 лв. съобразно уважената част на иска. По тези съображения и на основание, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение