Решение № 256 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 953/2010 г.

Решение № 256 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 953/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 387 от 26.03.2010 г., постановено по гр. дело № 177/2010 г., с което е отменено решение № 3184/30.10.2009 г., постановено от В. - ХVII състав по гр. дело № 6296/2007 г. в частта, с което е постановено отхвърляне иска на И. С. Т., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу Х. Ж. Н., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], за установяване на по-голям дял - 80 % от прекратената им съпружеска имуществена общност, включваща: 1/ първи етаж от къща, намираща се в [населено място], [улица], състоящ се от: дневна с кухненски бокс, антре, баня-тоалет, с площ 35 кв. м., ведно със складово помещение с площ 15 кв. м., построен през 2002 г. въз основа на учредено право на строеж по чл. 183 от ЗУТ, върху дворно място, собственост на ответницата от преди брака, представляващо У. № II-9 в кв. 170 по плана на ХI подрайон на [населено място]; 2/ масивна беседка с площ 15 кв. м., построена в гореописаното дворно място; 3/ бойлер "Е.", модел FS-1000 N, придобит през 2000 г.; 4/ микровълнова печка "Ш.", модел R-772, придобита през 2000 г.; 5/ холова гарнитура, състояща се от: два дивана и един фотьойл, дамаска в черен цвят, придобита през 2000 г.; 6/ климатик "О.", модел на вътрешно тяло КFR-50G/C., с модел на външно тяло КFR-50G/C., придобит през 2000 г., с осъждане И. С. Т. да заплати на Х. Ж. Н. съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лв. и вместо него е постановено друго за признаване за установено по отношение на Х. Ж. Н., че И. С. Т. е собственик на 80 % идеални части от следното имущество, придобито в съпружеска имуществена общност между страните, включващо: 1/ първи етаж от къща, намираща се в [населено място], [улица], състоящ се от: дневна с кухненски бокс, антре, баня-тоалет, с площ 35 кв. м., ведно със складово помещение с площ 15 кв. м., построен през 2002 г. въз основа на учредено право на строеж по чл. 183 от ЗУТ, върху дворно място, собственост на ответницата от преди брака, представляващо У. № II-9 в кв. 170 по плана на ХI подрайон на [населено място]; 2/ масивна беседка с площ 15 кв. м., построена в гореописаното дворно място; 3/ бойлер "Е.", модел FS-1000 N, придобит през 2000 г.; 4/ микровълнова печка "Ш.", модел R-772, придобита през 2000 г.; 5/ холова гарнитура, състояща се от: два дивана и един фотьойл, дамаска в черен цвят, придобита през 2000 г.; 6/ климатик "О.", модел на вътрешно тяло КFR-50G/C., с модел на външно тяло КFR-50G/C., придобит през 2000 г. с осъждане Х. Ж. Н. да заплати на И. С. Т. съдебно-деловодни разноски в размер на 1 155,83 /хиляда сто петдесет и пет лв. + 0,83 ст./ лева. Недоволен от въззивното решение е касаторът Х. Ж. Н., представлявана от адвокат Д. Д. П. от В. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита че е неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, свързани с приложението на чл. 18 и 28, ал. 3 СК (отм.). Процесуалният представител адвокат Х. К. от С. адвокатска колегия поддържа жалбата. Допълнително съображения излага в писмена защита като претендира за отхвърляне на иска по чл. 28, ал. 3 СК (отм.). От ответника по касация И. С. Т., представляван от адвокат К. М. е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност. Процесуалният представител адвокат К. М. поддържа оспорването и по съображения, изложени в писмена защита. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесната сграда е в резултат на съвместен принос и е придобита в съпружеска имуществена общност съгласно чл. 19, ал. 1 СК, включително останалите движими вещи, при което е налице значително несъответствие в приноса на страните, който е преценен чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на страните: за мъжа - 87,74 % от общия доход на семейството в процесния период, към 12.26 % за жената и за това приносът му е значителен, а искът по чл. 28, ал. 3 СК (отм.) е доказан в уважения размер. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Решението на въззивния съд е неправилно и при постановяването му е нарушен материалния закон - отменително основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. С определение № 212 от 8.03.2011 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: при определяне по-голям от общо имущество по чл. 28, ал. 3 ГПК дали правно значение има "приносът" или "доходът" на двамата съпрузи. Установено е по делото, вкл. и от заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, че доходът на страните по време на брака за периода 13.08.1999 г. до 31.12.2004 г. възлиза: за мъжа 54 560,68 лева, а на жената 7 622,90 лева или в % съотношение този на ищеца е 87.74 %, а на ответницата - 12.26 % като през време на брака и двамата са работили. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, които се кредитират с оглед и на тяхната заинтересованост е установено, че процесното жилище е построено върху дворно място, % ид. ч., от което е лична собственост на ответницата съгласно нот. акт № 196, том V, дело № 2592/1998 г. от 14.04.1998 г. Според заявление от 21.02.2002 г. по чл. 183 ЗУТ е видно, че Е. Ж. Н. е отстъпил на сестра си /ответницата по спора/ безвъзмездно право на строеж на сграда-жилище с площ от 230 кв. м. съгласно утвърден архитектурен проект, а от акт за узаконяване № 15 от 6.12.2002 г. е видно, че на същата дата е извършено същото без необходимите строителни книжа-процесното: първи етаж-първи етап, а от съдебно-техническата експертиза е установено, че молбата за узаконяване е подадена на 21.11.2002 г. като придобиването на жилищната сграда е станало към момента на завършването й в груб строеж, когато е била материализирана в минимален вид за самостоятелност - чл. 63, ал. 1 ЗС - сградата е възникнала като самостоятелен обект на собственост по време на брака на страните. За да намери приложение чл. 28, ал. 3 СК (отм.) и да се определи по-голям дял от прекратената с развода съпружеска имуществена общност е необходимо да се установи, че приносът на единия съпруг значително надхвърля приноса на другия. Липсват доказателства съпругата да е разпилявала имущество, а напротив: установено е, че е изпълнявала задълженията си по чл. 18 СК (отм.). Съотношението между доходите на двамата може да има значение, само ако доходът се е реализирал като принос, който в случая при посоченото процентно съотношение е завишен тъй като не е опровергано изискването на чл. 18 СК (отм.), поради което настоящата инстанция приема, че дяловете на съпрузите с оглед приноса са: 60 % за ищеца към 40 % за ответницата. В този смисъл и представените решения на II-ро гражданско отделение на Върховния касационен съд: № 1065 от 28.10.1998 г. по гр. дело № 1005/1997 г., № 53 от 13.02.2006 г. по гр. дело № 1243/2004 г.; ППВС № 5 от 31.10.1972 г. по гр. дело № 4/1972 г., на които в тази част обжалваното въззивно решение противоречи, поради което касационната жалба следва да се уважи при посочения по-голям дял. Тъй като решението по чл. 28, ал. 3 СК (отм.) няма сила на пресъдено нещо по въпроса кои вещи са съпружеска имуществена общност, поради което въззивното решение се явява недопустимо в частта, с която са разгледани установителните искове за собственост на отделни вещи и следва да се обезсили. По компенсация и на основания чл. 81 ГПК остава присъдения размер на разноските на ищеца за трите инстанции както е определен от въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение