Определение № 3784 от 10.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2652/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 58530 от 29.04.2026 г. на „Джи Ес Ти71“ ЕООД, гр. Пловдив чрез пълномощника му адвокат И. Н. против определение № 7916 от 6.04.2026 г., постановено по гр. д. № 799 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на въззивното решение № 990 от 13.02.2026 г. по гр. д. № 799/2023 г. на Софийски градски съд. „Галакси-Н“ ООД, гр. Пловдив оспорва частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: При постановяване на въззивното решение и разпределение отговорността за разноските, Софийски градски съд е приел за неоснователно възражението на „Джи Ес Ти71“ ЕООД за прекомерност на заплатеното от „Галакси-Н“ ООД адвокатско възнаграждение в размер на 2556.46 евро. Посочил е, че основният спорен въпрос по делото е дали ниво „-3“ на сградата е самостоятелен обект на собственост, но за изясняване на този въпрос във въззивното производство са допуснати и изслушани първоначална и допълнителна експертиза, приети са проекти за сградата, площоразпределение, проведени са няколко съдебни заседания, като са направени искания за замяна на страна и прекратяване на делото по част от исковете. Съобразена и цената на имота, както и че процесуалния представител на „Галакси-Н“ ООД е изложил подробни мотиви по спорния въпрос и по исканията на жалбоподателя. Затова и заплатеното възнаграждение съответства на сложността на делото. Разглеждайки молбата по чл. 248 ГПК съдът е препратил към мотивите във въззивното решение в частта за разноските и е отчел, че в молбата по чл. 248 ГПК не са посочени конкретни възражения и твърдения, които да не са съобразени при разпределение отговорността за разноски. Атакуваното определение е правилно. Не съответства на данните по делото твърдението в молбата по чл. 248 ГПК, че осъществената защита на „Галакси-Н“ ООД се изразява само в подаване отговор на въззивната жалба и явяване в две съдебни заседания. Адвокат П. е изразил мотивирано становище по всяко от исканията и уточненията, направени от „Джи Ес Ти71“ ЕООД в хода на въззивното производство, включително относно обекта на съдебната делба и страните в производството. В тази връзка неоснователни са доводите в частната жалба за необсъждане на аргументите относно съответствието на присъденото възнаграждение със сложността на делото и извършената работа, доколкото самите аргументи са свързани единствено с броя съдебни заседания и отчитат само становището по въззивната жалба, но не и усилията за аргументацията по няколкото искания и уточнения, които е правил въззивника. Съгласно дадените разяснения в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Съобразява се дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд, като наред с правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес, съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е обективно и справедливо (чл. 36 ЗА). Тази преценка е извършена от съда още при постановяване на въззивното решение и повторно при произнасянето по искането по чл. 248 ГПК. В случая макар спорът да е концентриран по един правен въпрос (представлява ли делбеният имот самостоятелен обект на вещни права), отговорът му е обусловен от преценка на изискванията на строителните правила и норми, от предвижданията на инвестиционните проекти и от фактическото изграждане на обекта, т. е. необходимо е установяване на многобройни факти, включително и чрез съдебна експертиза и преценка на тяхното правно значение. Следователно фактическата и правна сложност на делото не може да бъде определена като ниска, както поддържа жалбоподателя. Съществен е и материалния интерес (данъчната оценка на обекта, предмет на делбеното производство е 1 766 402.90 лв.). Въззивното производство е било усложнено не само от събирането на нови доказателства, но и от направените от жалбоподателя „Джи Ес Ти71“ ЕООД уточнения относно предмета на делбата и искания относно страните и хода на производството, по всяко от които адвокат П. е изразил аргументирано становище. По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде потвърдено, с оглед на което Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение