Определение № 50119 от 13.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1883/2021 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от адв. Г. И. Н., процесуален пълномощник на С. Н. И., за изменение на решение № 50137 от 17.02.2023 г. по т. д. № 1883/2021 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. в частта за разноските, касаещи присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Изложени са съображения, че възнаграждението за касационната инстанция е неправилно определено, като не е съобразено изменението на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г.), поради което се претендира присъдената на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сума да бъде увеличена от 8 060 лв. на 12 180 лв. Ответникът ЗК УНИКА АД, чрез процесуален пълномощник, заявява становище за неоснователност на молбата, но писменият отговор е депозиран извън рамките на срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Молбата по чл. 248 ГПК е депозирана в рамките на преклузивния срок, от легитимирано лица и е процесуално допустима. По съществото й, съдът намира следното: Присъденото с решението адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за касационната инстанция е определено на основание НМРАВ в съответната редакция към момента на приключване на устните състезания в производството по чл. 290, ал. 1 ГПК (до който безплатната правна помощ реално се предоставя), а това е и редакцията на нормативния акт към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. С оглед установената практика на ВКС в посочения смисъл (напр. определение № 1150 от 17.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1612/2023 г. на ІІІ г.о., определение № 340 от 12.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2375/2022 г., I т. о., определение № 398 от 12.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2938/2020 г., III г. о. и др.) няма основание за прилагане на изменената впоследствие и действаща към момента на постановяване на съдебното решение разпоредба на чл. 7, ал. 2 НМРАВ, респективно и за изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК съобразно искането на молителя. По изложените съображения молбата с правно основание чл. 248 ГПК се преценява като неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение