Определение от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4674/2024 г.

Производството е образувано по жалба на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, със седалище и драс на управление гр. Бургас срещу Заповед № РД-16-359/12.04.2024 г. на министъра на икономиката и индустрията. В съдебното заседание от 12.11.2025 г. процесуалният представител на търговското дружество направи искане за преюдициално запитване, по което настоящият състав на Върховния административен съд, като съобрази поставените въпроси до Съда на Европейския съюз (СЕС), както и фактите по спора и предвид задълженията си съгласно решение от 06.10.2021г по дело С- 561/19 на СЕС, намира, че същото следва да бъде оставено без уважение. Жалбоподателят - „Лукойл Нефтохим България“ АД посочва, че атакуваният административен акт - заповед на Министъра на икономиката и индустрията, е издаден по Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт (ЗКРПТ), който установява месечна вноска - публично държавно вземане. Твърди, че ценовият таван не установява цена на руския суров нефт, не се прилага на територията на Европейския съюз и респективно не установява таван на цената на руския суров нефт при внос в Европейския съюз. Поради това счита, че министърът е тълкувал и приложил материалния закон неточно (Решение (ОВППС) 2022/2369 на Съвета на ЕС за изменение на Решение 2014/512/ОВППС, съответно от чл. Зн, параграф 6, буква „а“ от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014) и на това основание заповедта му е незаконосъобразна. Ответникът - министър на икономиката и индустрията не изразява становище по отношение на основателността на искането, а представя на съда да вземе решение по допускане на същото. Върховният административен съд, като прецени фактите по спора, исканията и становищата на страните, прие за установено следното: С обжалваната заповед министърът на икономиката и индустрията прилага пряко ценовия таван за руски нефт (EU Russian crude oil price cap), произтичащ от Решение (ОВППС) 2022/2369 на Съвета на ЕС от 3 декември 2022 година за изменение на Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, съответно от чл. Зн, параграф 6, буква „а“ от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014. Приел е, че ценовият таван от 60 щатски долара е тъждествен със „средномесечната цена на суров нефт с произход от Русия или изнесен от Русия“. Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е следното: Въпрос 1: Ценовият таван за руски нефт (EU Russian crude oil price cap), произтичащ от Решение (ОВППС) 2022/2369 на Съвета на ЕС от 3 декември 2022 година за изменение на Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, съответно от чл. Зн, параграф 6, буква „а“ от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014, установява ли цената на руския суров нефт за територията на Европейския съюз, респективно установява ли таван на цената на руския суров нефт при внос в Европейския съюз? Въпрос 2: В светлината на установените в Съюза Обща търговска политика и Обща митническа политика, закрепени в чл. 28, 30 и 31 от ДФЕС, национална такса с равностоен на мито ефект ли е вноска в полза на държава членка, която произтича от вноса в тази държава членка на стоки със строго определен произход, внесени преди или след влизане в сила на закона за установяване на вноската, без тази вноска да е предвидена в Митническата тарифа на Европейския съюз, както българският Закон за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт е установил месечни вноски върху нефтопродукти, произведени на нейна територия от руски суров нефт? Въпрос 3: В светлината на забраната, установена в чл. 110 от ДФЕС и общия принцип за забрана за дискриминацията, допустимо ли е държава членка да въведе облагане на нефтопродукти, произведени на територията на тази държава от суров петрол с произход от трета страна, но да не въведе такова облагане на потребените на нейна територия нефтопродукти от същия вид, когато са произведени от суров нефт със същия произход, но извън територията на държавата, или са произведени от суров петрол с друг произход на територията на държавата, както българският Закон за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт установява месечни вноски върху бензин и дизел, произведени на нейна територия от руски суров нефт, но не е установил вноски върху потребените на нейна територия бензин и дизел, когато: а.)са произведени от суров нефт със същия произход, но са произведени в друга държава-членка или в трета страна, или б.)са произведени от суров нефт с друг произход? Съгласно постоянната практика на СЕС национална юрисдикция, би могла да бъде освободена от задължение за сезиране ако установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от Съда, или че правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за каквото и да е основателно съмнение (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 21, от 15 септември 2005 г., Intermodal Transports, C‑495/03, EU:C:2005:552, т. 33 и от 4 октомври 2018 г., Комисия/Франция (Удръжка върху доходи от капитали), C‑416/17, EU:C:2018:811, т. 110). В рамките на производство по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установи и извърши преценка на фактите по спора в главното производство, както и да тълкува и прилага националното право. По същия начин само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да понесе отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (решения от 26 май 2011 г., Stichting Natuur en Milieu и др., C‑165/09—C‑167/09, EU:C:2011:348, т. 47 и цитираната съдебна практика, от 9 септември 2015 г., X и van Dijk, C‑72/14 и C‑197/14, EU:C:2015:564, т. 57 и от 12 май 2021 г., Altenrhein Luftfahrt, C‑70/20, EU:C:2021:379, т. 25). Дадено от Съда тълкуване по член 267 ДФЕС има задължителен характер и може да лиши предвиденото в член 267, трета алинея ДФЕС задължение от основание, когато повдигнатият въпрос е по същество идентичен с въпрос, който е бил вече предмет на преюдициално решение по подобно дело, или a fortiori, по същото национално дело, или когато разглежданият правен въпрос е разрешен в установена практика на Съда, независимо от естеството на производствата, по които е постановена тази съдебна практика, и дори да няма пълно съвпадане на спорните въпроси (вж. в този смисъл решения от 27 март 1963 г., Da Costa и др., 28/62—30/62, EU:C:1963:6, т. 75 и 76, от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 13 и 14, от 4 ноември 1997 т., Parfums Christian Dior, C‑337/95, EU:C:1997:517, т. 29 и от 2 април 2009 г., Pedro IV Servicios, C‑260/07, EU:C:2009:215, т. 36. В случая значение има решение от 05.02.2026г по дело С-619/24г на СЕС по преюдициално запитване касаещо друга разпоредба на същия приложим Регламент 833/2014г,в т.23 и т.29, в което е прието, че Съдът вече е имал повод да посочи, че целта на Регламент № 833/2014 съгласно чл.215 ДФЕС, е приемането на необходимите мерки, за да бъде Решение 2014/512 приведено в действие/решение от 28.03.2017г по дело С-72/15/. Също така СЕС припомня, че от съображение 2 към Регламента № 833/2014 е да приложат допълнителни ограничителни мерки, “с цел Русия да плати по висока цена за действията си за подкопаване териториалната цялост, суверенитета и целостта на Украйна, както и с цел насърчаване на мирното уреждане на кризата“ / в този смисъл и решение от 30.04.2025г по дело С-246/24/т.31/. Практиката на СЕС/решение по дело С-702/23/ по въпросите, свързани с ограничителните мерки спрямо Русия са в насока, че следва да се увеличат възможностите за прекратяване на дейностите, които са обект на въпросните ограничителни мерки, по специално чрез ограничаване на материални и финансови средства, които са на разположение за тази цел, независимо от пряката или непряката връзка на съответното юридическо лице с тази цел. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и трайно установената практика на СЕС недвусмислено следва, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на европейската разпоредба, както и че при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на Съюза / решение на СЕС от 9 декември 2003 по дело С-129/00, Комисия срещу Италия/. Основанието на преюдициалното запитване не е във формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а в необходимостта му за действително решаване на даден правен спор. Именно затова, съгласно константната практика на СЕС, припомнена включително в решението му от 31 март 2022 г. по дело С-96/21, DM/CTS Eventim AG & Co KGaA, в рамките на въведеното с чл. 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. Съобразявайки последните два формулирани въпроса настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение счита, че са поставени като теоретични с принципен характер, който е без значение за решаването на правния спор по главното производство, тъй като не би могъл да промени изхода на делото, независимо от това какъв е отговорът му. С оглед конкретно формулирания в искането първи въпрос следва да се обърне внимание, че СЕС няма компетентност да се произнася по тълкуването, което национален административен орган прави на разпоредба от правото на ЕС, нито по приложението на националното право от съответния административен орган и да преценява дали даденото му от запитващата юрисдикция тълкуване е правилно, тъй като в рамките на това производство, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, всяка преценка на фактите и националното право, е от компетентността единствено на националния съд /в този смисъл решение на СЕС от 11 януари 2024 г. по дело С-755/22, Nбrokuj s. r. o., решение на СЕС от 16 март 2023 г. по дело C-565/21, Caixabank, решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело C-60/22, Bundesrepublik Deutschland и др. /. По изложените съображения поставените с молбата въпроси за отправяне на преюдициално запитване не отговарят на посочените по-горе критерии съгласно чл.267 от ДФЕС и поради това отправянето на запитване до СЕС на този етап от производството не е необходимо. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение