Определение № 358 от 13.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2773/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Л. М., Г. Р. В., Д. Г. В. и Л. Г. В. против разпореждане № 1113/13.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 679/2014 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Ответникът по частната жалба не взима становище. Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното разпореждане, съдът е върнал подадената против постановеното по делото въззивно решение касационна жалба, на основание чл.286, ал.2 и ал.1 т.2 вр. чл.285, ал.1 вр. чл.284, ал.1, т.3, ал.3, т.1 и т.3 ГПК. Съдът е приел, че на касаторите са дадени указания да представят към касационната жалба доказателства за внесена държавна такса и да представят изложение на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, както и да изложат точно и мотивирано изложение на касационните основания по касационната жалба и да представят пълномощно на подалия жалбата адвокат. Съобщението е получено от пълномощника на касаторите на 05.03.2014 г., като в дадения от съда едноседмичен срок е внесена единствено дължимата държавна такса. Поради неизпълнение на останалите указания, във връзка с констатираните нередовности на касационната жалба, същата е върната с обжалваното разпореждане. След постановяване на обжалваното разпореждане, в съда е постъпила молба, с която се иска продължаване на срока за отстраняване на нередовностите /във връзка с мотивираното изложение на касационните основания по жалбата и допустимостта на касационното обжалване/. Молбата е изпратена по куриерска служба, като е подадена в последната на 12.03.2014 г. В частната жалба се твърди, че по здравословни причини не са отстранени в срок нередовностите по касационната жалба, като при постановяването на разпореждането са допуснати процесуални нарушения. Според жалбоподателите, съдът е следвало да се произнесе първо по молбата за продължаване на срока и едва след това да постанови разпореждането си за връщане /евентуално/ на касационната жалба. Към датата на постановяването на разпореждането за връщане на касационната жалба, срокът за отстраняването на нередовностите по нея е бил изтекъл, като с оглед липсата на данни за отстраняване на същите, правилно и законосъобразно въззивния съд е върнал касационната жалба. Към момента на постановяването на разпореждането, в съда не е била постъпила молбата за продължаването на срока, поради което и за съда не е съществувало задължението за произнасяне по нея. Действително, същата е подадена чрез куриерска служба, но по отношения на молбата за продължаване на срок не следва да се прилага разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК, тъй като молбата с правно основание чл.63 ГПК не е процесуално действие, дължимо от страната в законов или даден от съда срок, а е процесуална възможност, която страната следва да направи своевременно, т.е. в рамките на срока, съдът да е сезиран с молбата, като същата следва да е депозирана в деловодството на съда по предвидените в процесуалния закон способи. Разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК е приложима в случаите, когато изпращането на молбата, обективираща процесуалното действие, за което е даден срока, се извърши по този ред, напр. изпращане на молба, съдържаща изпълнение на указанията на съда. Останалите доводи на касаторите, касаещи причините, поради които не са отстранени в срока нередовностите по касационната жалба са неотносими към производството, целящо проверка на правилността на разпореждането за връщане на касационната жалба. Същите доводи биха били относими в производство по възстановяване на срок, каквото не е настоящото. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия