Определение № 340 от 21.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4876/2013 г.

ВКСII гражданско отделение21.10.2013 г.докладчик Балевска

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 1318 от 22.04.2013 година, постановено по гр.възз.д. Nо 328/2013 год. на ОС-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на Н. И. И. от [населено място] от 14.03.2013 година, инкорпорирана в частна касационна жалба вх. Nо 7469/14.03.2013 год., по реда на чл. 23 от ЗПП за предоставяне на правна помощ по делото под формата на процесуално представителство за производството пред ВКС и освобождаване от дължимата ДТ в размер на 15 лв./ петнадесет лева/. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК във вр. с чл. 95 ГПК и чл.23 ал.4 ЗПП и чл. 83 ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба вх.Nо 15011/28.05.2013 год. на Н. И. Н. от [населено място] срещу Определение Nо 1318 от 22.04.2013 година, постановено по гр.възз.д. Nо 328/2013 год. на ОС-Пловдив, с което е оставена без уважение молба от 14.03.2013 година, инкорпорирана в частна касационна жалба вх. Nо 7469/14.03.2013 год., по реда на чл. 23 от ЗПП за предоставяне на правна помощ по делото под формата на процесуално представителство за производството пред ВКС и освобождаване от дължимата ДТ в размер на 15 лв. С частната жалба се поддържат доводи за необосновани действия на съда спрямо обикновените граждани, цитират се притчи и Е., анекдоти за обществено –известни личности, коментар на съдебни актове, свързани с дадени към молителя указания, свързани с изискванията на закона, коментар за състоянието на българската съдебна система, здравеопазването, културата, Българската армия, ролята на Държавна сигурност в живота на българските граждани, за организираната престъпност, корупцията и бездействието на правозащитните органи, с искане за отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира. Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си, съдът е приел, че данните, декларирани от молителя по искането за предоставяне на правна помощ и освобождаване от ДТ и доказателствата в кориците на делото сочат, че същият притежава доходи, които му позволяват наемането на доброволна адвокатска защита, както и заплащане на ДТ от 15 лв. дължима за обжалване с частна касационна жалба, поради което и условията на закона за предоставяне на безплатна правна помощ и освобождаване от ДТ не са налице. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ал.4 ЗПП/ изм. ДВ. бр.28/ 19.03.2013 год. / предоставянето на правна помощ на страна по граждански и/ или административни дела, предполага наличие в условията на кумулативност на следните предпоставките – лицето-молител да няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, да няма процесуален представител в резултат на доброволно ангажирана защита и нуждите на правосъдието да налагат тази защита. За освобождаване от внасяне на ДТ, законодателят предпоставя признание от съда/ на базата на посочените обстоятелства/, че лицето- молител не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата ДТ. В случая молителят е поискал да му се предостави правна защита за производството по обжалване на определение пред ВКС по чл. 274 ал.3 ГПК, при дължима за обжалването ДТ от 15 лв. От гледна точна на изискванията на закона- нуждите на правосъдието безспорно са в насока при изготвяне на съдебните книжа за обжалване пред ВКС страната- касатор/ частен жалбоподател/ да ползва адвокатска защита. Няма спор, че пред първата инстанция и при обжалването пред въззивния съд, молителят не е ползвал доброволно ангажирана адвокатска защита и искането и е обосновано. Правилно обаче е прието, че и двете искания са неоснователни от гл.т. наличие на изискването на законодателя, както по ЗПП така и в ГПК невъзможността, с оглед на материалното си положение,възраст, смейно и имотно положение, страната -молител да не може да поеме дължимия за съдебни такси и защита разход, тъй като не разполага със средства за заплащане на адвокат и заплащане на ДТ.. Макар и регламентирано от закона в широка рамка, преценката на съда дали конкретния молител, с оглед на конкретното дело може да плати на адвокат, е винаги конкретна, съобразена с данните по делото за неговия вид и характер, етап на развитие на процеса, в който е поискана правната защита и изискванията на закона.Преценката за възможността да се плати определена от закона ДТ, винаги се свързва с нейния дължим размер. Адвокатското възнаграждение по см. на чл. 23 ал.3 ГПК следва да бъде свързано с вида на търсената защита – в случая защита за касационно обжалване на определение по реда на частното производство- чл. 274 ал.3 ГПК, и дължима ДТ от 15 лв. Съгласно Тарифа Nо 1 /2004 год. за адвокатските хонорари за доброволна правна защита при обжалване с частна жалба, съгласно чл.7 т.7 във вр. с ал. 11 дължимото, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв. Съпоставена тази сума с възможностите на семейството, съгласно представените документи за месечните доходи на молителя, изводите на съда по обжалваното определение, че не е налице елемента „молителя да не разполага със средства за заплащане на адвокат’ са правилни и обоснование. Дължимата ДТ от 15 лв. е минимална за съдебно производство, и също – с оглед на конкретните данни, може да бъде платена. По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия

Цитирани разпоредби

8