Определение № 4258 от 22.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4117/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. С. К. в качеството му на управител и собственик на „Интертранс 21“ ЕООД, подадена чрез пълномощника му адвокат М. Р., против определение № 788 от 13.09.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 461 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Русе, с което е оставен без уважение частната му жалба против определение от 24.06.2022 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Русе за отказ за вписване по молба вх. № 7903/24.06.2022 г. на СВ - Русе. За да се произнесе налице ли е основание за допускане на касационно обжалване касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че със заявление вх. № 7903/24.06.2022 г. на СВ - Русе Б. С. К. в качеството му на управител и собственик на „Интертранс 21“ ЕООД е поискал от съдията по вписвания при Районен съд - Русе отмяна на договор за наем, вписан под № 240, том І на 22.02.2022 г., поради липса на представителна власт на заявителя към датата на вписване. Към заявлението е приложено копие на първа страница на описания догор за наем, копие от решение № 31 от 15.02.2022 г. по в. т. д. № 16/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново, копие от удостоверение с изх. № 20226221120611/22.06.2022 г. на ТР и бележка за платена държавна такса. За да откаже вписването, съдията по вписванията се е позовал на нормата на чл. 32а, ал. 1 вр. чл. 2 ПВ, като е приел, че към заявлението липсва приложен подлежащ на вписване акт. Въззивният съд е приел, че в границите на своята компетентност съдията по вписванията е извел правилно заключение, че представените за вписване актове не отговарят на из0искванията на закона за обстоятелствата, които подлежат на вписване и постановения отказ е законосъобразен. Посочил е, че в случая съдията по вписванията правилно е приел, че на вписване в нотариалните книги подлежат само актовете, посочени в чл. 112 ЗС и в чл. 4 ПВ, а подобен документ, приложен към заявлението липсва. Нормата на чл. 569 ГПК определя нотариалните производства, по които се извършват съответните действия, като в т. 5 са посочени: вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закона. Кои вписвания подлежат на заличавания изчерпателно са изброени в чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВ – предвидено е заличаване на вписвания на искови молби и решенията по тях, постановени по изчерпателно изброените видове искове, заличаване на ипотеки и възбрани. Относно договора за наем на недвижим имот чл. 4, б. „е“ ПВ предвижда вписването на този вид договор, но в ПВ не е предвидено вписване на отмяна на наемен договор, нито извършване на заличаване на вписването на договор за наем на недвижим имот, като такова правило не е закрепено и в закона. Жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК, като счита, че въззивното определение е очевидно неправилно. В обосновка на основанието за допускане на касационно обжалване е посочил, че функцията на съдията по вписванията е да упражнява контрол и закрила на държавните и обществени имуществени интереси. Съдията по вписвания по предназначение осигурява сигурност, публичност и равнопоставеност на физическите и юридическите лица по отношение на имуществено правните интереси. Съдиите по вписвания укрепват административния капацитет на съдебните органи и допринасят значително в борбата с измамите, свързани с имоти, чрез упражняването на адекватен съдебен контрол. В конкретния случай се наблюдава едно неадекватно и странно поведение на съдията по вписванията към РРС, което поведение е потвърдено от РОС. В разрез с функциите си е осъществено вписване на договор за наем от лице, което няма никаква представителна власт и не фигурира към момента на вписването нито в една от страните, участващи в договора за наем. За всичко това е представена изчерпателна информация със заявлението. РОС бланкетно твърди, че съдията по вписвания правилно е приел, че на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 2 ПВ в заявлението на молителя липсва приложен акт, подлежащ на вписване. Това становище е неправилно. Съдията по вписванията освен изброеното дали акта подлежи на вписване, дали акта е изготвен съобразно изискванията за форма и съдържание, е длъжен да събере информация, както за обекта-недвижимия имот, така и за субекта-притежателят на вещни права върху имота и за този, който извършва вписването. В случая това не е направено. Тази информация трябва да е достатъчно достоверна, пълна и изчерпателна. Чрез сухото цитиране на закона се прикрива едно порочно производство, което е в пълна противоположност на функцията на таи институция. Съдията по вписванията трябва да извършва едно процесуално охранително производство, което да урежда нотариалното охранително производство по ГПК. Той трябва да възпира проява на неистинност и непълнота в имотния регистър. В случая не е така, а атакуваното определение на РОС потвърждава едни неправомерни и противоречащи на закона действия. Оставането в сила на това определение би компрометирало конституционно гарантираното право на собственост и особената му закрила от страна на държавата. Това определение ще създаде една порочна съдебна практика, застрашаваща законовия ред в държавата. Съдията по вписвания е длъжен да ревизира правата на всеки, който се легитимира като собственик или титуляр на определени вещни право. Това трябва да стане точно преди съдията да се произнесе със съответния охранителен акт. Посочените доводи отразяват общите и отвлечени от фактите в случая разсъждения на жалбоподателя и са без връзка с нормативно уредените принципи на производството по вписване, а съответно и на отбелязване и заличаване на вписване, като особено нотариално производство. Позитивното право урежда вписванията на принципа на изчерпателност и изрично посочване в правна норма на акта, подлежащ на вписване, съответно на отбелязване или заличаване. В мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС е разяснено кои въпроси е компетентен да преценява съдията по вписванията – дали приложеният към молбата, която слага началото на охранителното производство, акт подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и форма. В случая, видно и от обосновката на основанието за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя, той не твърди, че е представил към заявлението си подлежащ на вписване акт. Твърдението му за първоначална порочност на вписването на договора за наем не може да бъде преценявано от съдията по вписванията в осъществяваното от него охранително производство. При тези констатации не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение