Решение № 5416 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14726/2018 г.

Решение № 5416 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14726/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Еюпов против решение № 2035/15.10.2018 г. на Административен съд – П., постановено по адм. д. № 1877/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-16001315010592-091-001/08.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 665/27.09.2016 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП" гр. П. в частта, относно допълнително определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2 821, 00 лв., ведно със законните лихви в размер на 914, 61 лв., както и допълнително определените задължения за ЗОВ за 2012 г. на самоосигуряващото се лице, както следва: вноски за ДОО в размер на 2 132, 78 лв., ведно със законните лихви в размер на 691, 45 лв.; вноски за ЗО в размер на 1 332, 99 лв., ведно със законните лихви в размер на 432, 18 лв., както и вноски за ДЗПО – УПФ в размер на 833, 12 лв., ведно със законните лихви в размер на 270, 10 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Панова, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С решение № 8168/18.06.2018 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 9120/2017 г. е отменено решение № 1154/27.06.2017 г. на Административен съд – П. по адм. дело № 2470/2016 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за начина на формиране на паричния поток на ревизираното лице. При новото разглеждане на делото АС- П. е отхвърлил жалбата на М. Еюпов срещу ревизионен акт № Р-16001315010592-091-001/08.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 665/27.09.2016 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП" гр. П. в частта, относно допълнително определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2 821, 00 лв., ведно със законните лихви в размер на 914, 61 лв., както и допълнително определените задължения за ЗОВ за 2012 г. на самоосигуряващото се лице, както следва: вноски за ДОО в размер на 2 132, 78 лв., ведно със законните лихви в размер на 691, 45 лв.; вноски за ЗО в размер на 1 332, 99 лв., ведно със законните лихви в размер на 432, 18 лв., както и вноски за ДЗПО – УПФ в размер на 833, 12 лв., ведно със законните лихви в размер на 270, 10 лв. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице първоинстанционният съд е приел процесния ревизионен акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Съдът е приел, че в ЗДДФЛ не е регламентирано специално данъчно третиране на получените субсидии, поради което същите следва да се разглеждат обвързано с общите правила за облагане и деклариране на доходите от дейността, за която са предназначени. Също така е установил, че единственият разход, освен разхода за издръжка и живот, включен в паричния поток на М. Еюпов за 2012 г. е в размер на 43 828 лв. и представлява Ѕ от стойността на закупено недвижимо имущество в режим на СИО. С оглед задължителните указания на ВАС, съдебният състав е включил този разход в паричния поток. Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни. Облагането на лицето е извършено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от същия кодекс, а именно - декларираните и/или получени приходи на съответстват на финансовото и имуществено състояние на РЛ. При извършена съпоставка в хода на проверката на имущественото състояние на РЛ - извършени разходи, съпоставени към източниците на финансиране, са установени категорични данни за 2012 г., че направените разходи превишават получените доходи със сумата 25 809, 54 лв. Налице е основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и само то, предвид алтернативно установения характер на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК, е достатъчно за извършване на ревизия и облагане по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, за което приходните органи са предприели съответните действия, спазвайки изискуемите нормативно установени процесуални правила за това. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че е налице основание на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период правилно е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. За същия период са установени и недекларирани приходи от получени субсидии от земеделска дейност в размер на 11 176, 84 лв. Обоснован е изводът на съда, че получените през 2012 г. субсидии на общо основание подлежат на облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. След приспадане на 40 % разходи за дейността облагаемият доход възлиза на 6 706, 10 лв. М. Еюпов е твърдял, че към 01.01.2002 г. е притежавал спестени налични парични средства от 450 000 лв. Представени са договори за дарения от 27.12.2000 г. за сумата от 50 000 лв. и от 16.01.2001 г. също за сумата от 50 000 лв. Твърди се, че сумите са предоставени в брой от баща му. Извършена е насрещна проверка на бащата, при която се установява, че той не е имал налични парични средства в размер на 50 000 лв. към 27.12.2000 г. и на още 50 000, 00 лв. към 16.01.2010 г. Няма и представени доказателства за налични спестени средства в посочените размери. Разходът в размер на 43 828 лв., който представлява Ѕ от стойността на закупено недвижимо имущество в режим на СИО, правилно е включен в паричния поток на ревизираното лице за 2012 г. В тази насока са и дадените задължителни указания на ВАС при предходното касационно производство по делото. С оглед на правилно формирания паричен поток на жалбоподателя за 2012 г., а оттам и на задължението за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ законосъобразно са определени и задълженията за ЗОВ на жалбоподателя за този отчетен период. Обжалваното съдебно решение се явява правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба, на Дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 601 лв. съобразно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение