Определение № 1909 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12166/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Началника на Гранично полицейско управление – София към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция“ – Министерство на вътрешните работи /началник ГПУ-София/, чрез процесуалния му представител срещу определение № 24146 от 19.11.2024г. по адм. д. № 11327/2024г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която е отменено разпореждане за допускане на предварително изпълнение на принудителна административна мярка (ПАМ) – връщане до страна на произход, обективирана в заповед рег. № 8177ПАМ-67/01.11.2024г., издадена „за“ Началник ГПУ-София. В частната жалба са изложени твърдения, че определението е неправилно, тъй като административният орган е изложил конкретни мотиви за необходимостта от допускане на предварително изпълнение. Оспорват се изводите на съда за настъпване на вреди за чужденеца от предварителното изпълнение. Иска се определението да бъде отменено. Ответникът А. А. М., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител оспорва частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е отменил разпореждане, с което е допуснатото предварително изпълнение на принудителна административна мярка– връщане до страна на произход на А. А. М., обективирана в заповед рег. № 8177ПАМ-67/01.11.2024г., издадена „за“ Началник ГПУ-София, на основание чл.60, ал.1 АПК, поради опасност,че изпълнението на заповедта може да бъде осуетено или сериозно затруднено. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че в разпореждането не са изложени достатъчно фактически и правни основания за допуснатото предварително изпълнение, както и че такива всъщност не са налице. Определението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото и въз основа на нея правилно е приложил закона. Административният орган изрично е разпоредил предварителното изпълнение на заповедта, на основание чл. 60 АПК. Това налага издаване на изрично и мотивирано разпореждане за допускане на предварително изпълнение и посочване на конкретната хипотеза от чл. 60, ал. 1 от АПК, която е налице. Текстът в заповедта относно допускане на предварителното изпълнение не съдържа конкретни фактически и правни мотиви за приложение на разпоредбата. В разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК са уредени няколко хипотези при наличието на които е допустимо предварително изпълнение на акта, когато това се налага за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В настоящия случай, спорното разпореждане е издадено след немотивирана преценка, че предварителното изпълнение на заповедта е наложително поради съществуваща опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено. Обществените отношения, свързани с регулиране на миграцията, предполагат защита в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). В случая в заповедта не са изложени съображения защо административният орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено. При допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, което в настоящия случай не е сторено. В случая е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което е равнозначно на липса на мотиви. Освен това посочените от административния орган бланкетни съображения, освен че не почиват на конкретни фактически основания, съвпадат по принцип с целта на самата принудителна административна мярка и в този смисъл имат отношение към един от елементите за нейната законосъобразност. 3а да се обоснове обаче необходимостта от предварително изпълнение е следвало да бъдат посочени допълнителни съображения, обуславящи наличието на изтъкнатите основания, залегнали в закона. Обстоятелството, че издателят на акта е предпочел да обективира две волеизявления в една и съща заповед не го освобождава от задължението да мотивира всяко едно от тях, като изложи отделни съображения както относно необходимостта от налагане на ПАМ, така и относно необходимостта от допускане на предварителното изпълнение. Това е съществено процесуално нарушение, което препятства защитата на адресата на разпореждането за предварително изпълнение. Освен това, при наличие на предвидени в специалния закон - ЗЧРБ, мерки за обезпечаване изпълнението на издадената заповед за връщане до страна на произход, административният орган е следвало да избере някоя от тези мерки. Определението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,