Определение № 3217 от 02.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1323/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от адвокат П. П. – особен представител на ответника в производството Д. Н. П., ЕГН: [ЕГН], срещу определение № 1189 от 16.05.2024 г. по в.гр.д. № 1710/2023 г. на Софийски апелативен съд, 4-ти граждански състав, с което е оставено без уважение искането на особения представител за изменение на решение № 99 от 29.01.2024 г. по в.гр.д. № 1710/2023 г. на Софийски апелативен съд, 4-ти граждански състав в частта му за разноските. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Твърди се, че неправилно апелативният съд не е определил по-висока сума за депозит относно възнаграждението на особения представител във въззивната инстанция, а именно - Ѕ от 2 873,13 лв. или 1 436,56 лв., с оглед кумулативното тълкуване на разпоредбите на чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 36, ал. 2 ЗА и Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Според жалбоподателя неоснователно и незаконосъобразно въззивният съд е приел, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 9, а не на чл. 7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Неправилен според изложеното е и изводът на съда, че при направено възражение съдът не е обвързан от размера на възнаграждението, определен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. В законоустановения едноседмичен срок по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната страна - Гаранционен фонд, [населено място], чрез юрисконсулт К. Я., е подала писмен отговор, в който оспорва основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба, като подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че е бил сезиран с молба от адвокат П. П., назначен за особен представител на ответника в производството Д. П., за изменение на въззивното решение, в частта му за разноските, съгласно чл. 248 ГПК, с искане за определяне на размера на полагаемото му се възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед направеното искане Софийски апелативен съд се е позовал на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК - основанието на което е бил назначен особения представител в случая, съгласно която възнаграждението му се определя от съда според фактическата и правна сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа, съгласно чл. 36, ал.2 ЗА, но не по-малко от Ѕ от него. Съдът е заключил, че в настоящия случай делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, като във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, поради което възнаграждението на особения представител не следва да се определя дори и в размер на минималния по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В допълнение съдът е отчел и направеното от насрещната страна възражение относно възнаграждението, като е приел, че в хипотеза на направено възражение съдът не е обвързан от дефинирания размер в Наредбата. Съдът е счел, че определеното в размер на 700 лв. възнаграждение на особения представител за въззивната инстанция е справедливо, съответствайки на половината от възнаграждението му в първата инстанция и е в съответствие с разбирането в съдебната практика, че възнаграждението не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване. За пълнота на изложението, въззивният съд се е произнесъл и по възражението на особения представител, че възнаграждението му следва да бъде определено съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата, като е приел, че приложим в случая е чл. 9 от Наредбата, който предвижда намаляване на възнаграждението в следващата инстанция. С тези правни аргументи Софийски апелативен съд е оставил без уважение искането по чл. 248 ГПК. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят цитира коректно в жалбата си приложимите към случая норми от действащия обективен правов ред. Принципно основателно е и възражението му за неприложимост в конкретния случай, на разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 1 от 2004 г., на която се е позовал въззивния състав, доколкото процесуално представителство от страна на особения представител пред въззивната съдебна инстанция, е осъществено. В същото време обаче, с оглед актуалната практика на СЕС, засягаща и задължителността на конкретната наредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, и с оглед изискванията на общовалидния принцип за справедливост при осъществяването на съдопроизводството, следва да се признае превес на залегналия в чл. 47, ал. 6 от ГПК подход за определяне на размера на възнаграждението, според действителната фактическа и правна сложност на делото, допускащ определяне на такъв и под минималния размер по приложимата наредба, над също там установената корекция, че този размер не може да е по-малък от Ѕ от предвидения. По същата логика, по която /мотивите към т. 6 от ТРОСГТКВКС № 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г./, при констатирана фактическа и правна сложност на делото, няма пречка съдът да определи по-висок размер на възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката за назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за законосъобразно и справедливо съдопроизводство, при констатиране обратното – липса на такава сложност, съдът е властен да определи и по-нисък такъв размер. В случая правилно съставът на Софийски апелативен съд е извършил преценка относно фактическа и правна сложност на делото във въззивната инстанция, като се е мотивирал защо намира, че определеното в размер на 700 лв. възнаграждение е справедливо и изводите му в тази насока следва да бъдат споделени. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение