Определение № 5280 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2023 г.

Постъпили са две молби – от Е. Ш. М., чрез особеният представител адвокат Н. с вх.№ 19685 от 14.11.2024г. и от Н. Ш. С., чрез особеният представител адвокат В. с вх.№ 19775 от 15.11.2024г. с идентично искане за определяне на дължимото възнаграждение за касационната инстанция за назначените особени представители. Доводите им са, че възнагражденията по чл.47, ал.6, изр.2 ГПК не са обвързани от изхода на спора, а единствено от неговата фактическа и правна сложност. В случая тя е висока, пред вид цената на иска /135 961.38лв.за единия касатор и 99 500лв.за другия/, обема на ангажираните доказателства /исковата молба е 54 страници, приложени са документи в обем от 400стр. има три експертизи, една от които е 65стр./ Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира молбите за неоснователни поради следното: Адвокатите Н. и В. са били назначени за особени представители, съответно на ответниците Е. Ш. М. и Н. Ш. С., въз основа на определение № 385 от 25.11.2019г., постановено по гр.д.№ 127/2018г.на ОС Силистра /вж.стр.479/. Те са адвокати, вписани в Националния регистър за правна помощ и са определени въз основа на реда, посочен в Закона за правна помощ/ЗПП/. Начинът на заплащане на правната помощ по този ред е определен в чл.37 от Закона и „е съобразно вида и количеството на извършената работа“, а размерът „се определя в наредба на Министерския съвет“. Съгласно чл.25, ал.4 от посочената Наредба на МС /Наредба за заплащане на правната помощ/, за представителство по граждански дела за особен представител, назначен по реда на Закона за правната помощ в хипотеза на чл.47, ал.6 ГПК /какъвто е настоящия случай/, съдът определя за всяка съдебна инстанция възнаграждение за адвоката, по реда на Наредба № 1/9.07.2014г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждението не се заплаща от бюджета на НБПП. Съобразно така цитираната разпоредба, администриращият подадените касационни жалби въззивен съд, със свое разпореждане № 741 от 21.08.2023г., е определил възнаграждение за касационната инстанция на особения представител на ответника Е. Ш. М. /за адвокат Н./ от 4 305лв. и на ответника Н. Ш. С. /за адвокат В./ от 3 425лв. Така определеният размер на възнаграждение в общ размер от 7 730лв.е бил надлежно внесен от Комисията /вж. стр.52/ и докладчикът е постановил с разпореждане, същият да бъде изплатен на процесуалните представители. Сега се иска увеличаване на така определения размер. Настоящият съдебен състав като съобрази, че разпореждането на администриращия съд за определяне на възнаграждение не подлежи на обжалване, както и че в конкретния случай предметът на доказване освен, че включва общи за двамата касатори правно релевантни факти /придобито през проверявания период имущество, доходи, приходи, източници на финансиране, разходи, доходи на проверяваното лице и членовете на семейството му, наличие на значително несъответствие в имуществото за периода/, още и е приключил в долните две инстанции, доколкото касационната инстанция не събира нови доказателства, като отчете реално осъществената процесуална дейност от страна на особените представители, която се изчерпва с изготвяне на касационни жалби, без някой от тях да се е явил в съдебно заседание и без да са били изготвени и представени писмени бележки, както и пред вид постановеното решение по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което съдът не може да се счита обвързан от посочените размери в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения и установената в тази връзка практика, настоящият съдебен състав, намира направените искания в подадените молби за неоснователни. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд