Определение от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9343/2026 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на П. Г. М., [ЕГН], срещу чл. 11, ал. 3, чл. 12, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от Наредба № 77 от 12.03.2026 г. за условията и реда за лицензиране и осъществяване на дейност от издателите на токени, обезпечени с активи, и от доставчиците на услуги за криптоактиви (Наредба № 77), приета с решение № 276-Н от 12.03.2026 г. на Комисията за финансов надзор, обн., ДВ, бр. 30 от 27.03.2026 г. В жалбата са изложени твърдения за противоречие на горепосочените разпоредби с материалния закон – в частност с правото на Европейския съюз, както и несъответствие с целта на закона – основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 и 5 от АПК, приложим на основание чл. 196 от АПК. Развити са доводи в подкрепа на твърденията. Направено е и искане за отправяне на преюдициално запитване. Върховният административен съд, четвърто отделение, при преценката на редовността и допустимостта на жалбата съобрази следното: Наредба № 77 представлява подзаконов нормативен акт, който подлежи на безсрочно обжалване в цялост или в отделни свои части. Съгласно чл. 186 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Правният интерес следва да е пряк, личен и непосредствен и наличието му е от значение за допустимостта на оспорването. Разяснение на понятието „правен интерес“ е давано многократно в доктрината и практиката, като ключово значение има решение № 20 от 17.10.1995 г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 24/1995 г. Съгласно постановеното в него активна легитимация да оспорят подзаконов нормативен акт имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият акт пряко и непосредствено засяга права, законни интереси или създава задължения за тях. Нормата на чл. 186, ал. 1 АПК обаче предвижда и възможност за съдебно обжалване от страна на граждани и юридически лица винаги когато административният нормативен акт може да наруши права, законни интереси или да създаде задължения за тях. В този смисъл засягането на правата не означава непременно настъпване на вреди за правните субекти като предпоставка за обжалването, а една възможност за засягане на правата. Прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при доказано предстоящо засягане на права, при наличие на конкретни данни за самия оспорващ, не принципно. В допълнение, от значение е и констатацията на Конституционния съд, че легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт, която допуска Конституцията, е с максимална степен, но не безгранична. Според съдържанието на жалбата, жалбоподателят твърди, че има „конкретно намерение“ да бъде единствен управител и единствен член с изпълнителни функции на дружество, което да кандидатства за разрешение като доставчик на услуги за криптоактиви по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/1114, но изискванията, поставени в Наредба № 77 правят осъществяването на това намерение невъзможно. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че заявеното конкретно намерение не доказва наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалването на подзаконов нормативен акт. Намерението само по себе си сочи към вътрешно и необективирано бъдещо желание за изпълнение на нещо – това означава замисъл, план, проект. Същите са свързани не с обективната действителност, а със субективните бъдещи цели на съответно лице, чието реализиране е свързано с елементи на несигурност и евентуалност. Тази евентуалност не представлява евентуално бъдещо засягане на права лично на лицето от оспорения акт, а е свързана с елементите на непосредственост и обоснованост на правния интерес. Вследствие на гореизложеното би могъл да се обособи извод, че не всяко лице, което има намерение да реализира свой план, има правен интерес. Ако се приеме, че последният е налице вследствие наличието на „конкретно намерение“, то ще е налице именно този парадокс, който посочват и констутиционните съдии в горепосоченото решение – че легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт е безгранична. От изложеното в жалбата не може да се приеме за доказано, че за П. Г. М. е налице пряк, непосредствен, личен и обоснован конкретен правен интерес от обжалването на Наредба № 77. Жалбоподателят следва да посочи конкретни, а не хипотетични факти, които да обуславят пораждането на негативни спрямо него последици от действието на административния акт. Дефинирането на намерението на лицето да осъществява посредством еднолично търговско дружество дейност като доставчик на услуги за криптоактиви като „конкретно намерение“ не сочи към наличие на конкретни факти. Изложеното дотук препятства разглеждането на делото по същество. На жалбоподателя следва да бъдат дадени указания да обоснове правния си интерес от обжалването съгласно посоченото в мотивите на настоящото определение. Относно твърденията в жалбата за противоречие на обжалваните разпоредби с правото на Европейския съюз, в частност с Регламент (ЕС) 2023/1114 и Делегиран регламент (ЕС) 2025/305, следва да се укаже на П. Г. М. да посочи кои конкретни разпоредби от европейското законодателство счита, че са в противовес с обжалваните части на Наредба № 77. Това е изискване за редовност съгласно чл. 150, т. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание чл. 196 от АПК. От жалбата не става ясно по категоричен начин на кои разпоредби на правото на Европейския съюз страната твърди, че противоречат обжалваните от нея чл. 11, ал. 3, чл. 12, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от Наредба № 77. Посочени са в частност чл. 63, пара. 9, чл. 68, пара. 1 от Регламент (ЕС) 2023/1114, както и чл. 7, пара. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2025/305. Но от изложеното не става ясно връзката помежду им и къде е несъответствието, което се твърди, че е налице. Вследствие на гореизложеното, в допълнение към указанията досежно обосновката на правния интерес на жалбоподателя, следва да бъдат дадени и указания да се систематизира и да се посочи ясно и точно коя обжалвана разпоредба от Наредба № 77 на коя конкретна разпоредба от правото на Европейския съюз противоречи. Водим от горното и на основание чл. 158, ал. 1 вр. чл. 186, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 1, т. 6 вр. чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,