Определение № 410 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12016/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Тол България“ ЕООД със седалище в гр. София против Определение №35926 от 31.10.2025 г. по административно дело № 12249/2024 г. на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Писмо, изх. № 53-00-15917 от 22.10.2024 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател - „Тол България“ ЕООД твърди неправилност на обжалваното определение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на оспорваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – председателят на Управителния съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, подробно изложени в депозираното по делото възражение. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес от търсената съдебна защита, в законоустановения срок по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е посочил, че от съдържанието на Жалба, вх. № 32975/09.12.2024 г. по описа на АССГ се установява, че се оспорва Писмо, изх. № 53-00-15917 от 22.10.2024 г. на председателя на УС на АПИ. Съдът е установил, че в искова молба, вх. № 6532/17.03.2025 г. ясно е посочено, че се оспорва самото прекратяване на Договор № Д-92 от 15.09.2023 г., обективирано в решение по т. 1.3 от Протокол № РД-15-3268/24 от 08.10.2024 г. на УС на АПИ. Посочено е, че обективираното в решение по т. 1.3 от Протокол № РД-15-3268/24 от 08.10.2024 г. на УС на АПИ прекратяване на Договор № Д-92/15.09.2023 г., представлява волеизявление на органа по чл. 19ж АПК за прекратяване на административен договор и именно то се оспорва с исковата молба. Подобни твърдения жалба с вх. № 32975/09.12.2024 г. по описа на АССГ не съдържа. Въз основа на така установеното, съдът е приел, че с Жалба, вх. № 32975/09.12.2024 г. се оспорва Писмо, изх. № 53-00-15917/22.10.2024 г., което според жалбоподателя представлява индивидуален административен акт. Волеизявлението за прекратяване на Административен договор №Д-92/15.09.2023 г., обективирано в решение по т. 1.3 от Протокол № РД-15-3268/24 от 08.10.2024 г. на УС на АПИ, е оспорено в друго съдебно производство, с искова молба с вх. № 6532/17.03.2025 г. по описа на АССГ с правно основание 19ж АПК. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд е обосновал извод, че обжалваното в настоящото производство писмо има уведомителен характер и не представлява акт, подлежащ на съдебен контрол поради което е прекратил съдебното производство. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. От фактическа и правна страна се установява следното: На 15.09.2023 г. е сключен Договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси №Д-92 между АПИ и „Тол България“ ЕООД. На 04.04.2024 г. е изготвен доклад от председателя на комисията за оценка и установяване на съответствието, с който се предлага прекратяване на договора с „Тол България“ ЕООД по изложените в доклада съображения. На 08.04.2024 г. с решение по т.1.3 от Протокол №РД-15-3268/24 на УС на АПИ, е одобрено предложението за прекратяване на Договор №Д-92 от 15.09.2023 г. за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси между АПИ и „Тол България“ ЕООД, при условията на т. 90, Раздел 1, Глава 4, Част II от Общите условия, като с решение по т.1.4 е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише писмото във връзка с решението по т.1.3. С Акт (Писмо), изх. № 53-00-15917 от 22.10.2024 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, в изпълнение на решението на УС на АПИ, се прави волеизцявление за прекратяване на договора с дружеството. Посочени са и правните основания за извършеното прекратяване. С Определение №5421 от 17.02.2025 г. по адм.д. №12249/2024 г. на АССГ, на основание чл. 159, т. 1 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Писмо, изх. № 53-00-15917 от 22.10.2024 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и е прекратено производството по делото. За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд приема, че писмото има уведомителен характер и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. С Определение №6665 от 18.06.2025 г. по адм.д. №3872/2025 г. на ВАС, е отменено Определение №5421 от 17.02.2025 г. по адм.д. №12249/2024 г. на АССГ и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на ВАС изрично е прието, че оспорваното писмо съдържа волеизявление на административния орган за прекратяване на договор. Отбелязано е, че касационната инстанция не възприема извода на първоинстанционния съд, че индивидуален административен акт, който неблагоприятно засяга дружеството и съдържа властническо волеизявление е Протокол №РД-15-3268/24 от 08.10.2024 г. на УС на АПИ в частта му по т. 3. Касационният съд е посочил изрично, че решението по цитирания протокол не съставлява волеизявление за прекратяване на договора. С Определение №15741 от 09.05.2025 г. по адм. д. №3578/2025 г. на АССГ, на основание чл. 159, т. 5 АПК, е оставена без разглеждане жалбата, наименована искова молба, на „Тол България“ ЕООД срещу решение по т.1.3 от Протокол №РД-15-3268/24 от 08.04.2024 г. на УС на АПИ, с който се одобрява предложението за прекратяване на Договор №Д-92 от 15.09.2023 г. и е прекратено производството по делото. С Определение №7930 от 16.07.2025 г. по адм.д. №6667/2025 г. на ВАС е оставено в сила Определение №15741 от 09.05.2025 г. по адм. д. №3578/2025 г. на АССГ. В производството по оспорване на Протокол №РД-15-3268/24 от 08.04.2024 г. на УС на АПИ, съдът се е произнесъл по срочността на подадената жалба срещу този акт. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на влезлия в сила съдебен акт касаят само и единствено този въпрос. От една страна, в обжалваното определение не е посочено правното основание за прекратяване на съдебното производство. От изложените мотиви, може да се приеме, че това е хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК. От друга страна с Определение №6665 от 18.06.2025 г. по адм.д. №3872/2025 г. на ВАС, съдът се е произнесъл изрично по отношение на характера на Писмо, изх. № 53-00-15917 от 22.10.2024 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като е приел, че съдържа волеизявление на административния орган за прекратяване на договор. Предметът на делото е очертаният в съдебния акт на касационната инстанция, който е окончателен, а дадените с него указания са задължителни за по-долния съд – чл. 235, ал. 2 АПК. С оспорваното в настоящото производство определение, първоинстанционният съд отново е приел, че обжалваното писмо има уведомителен характер, като при постановяването му, АССГ не се е съобразил с дадените от Върховния административен съд с Определение №6665 от 18.06.2025 г. по адм.д. №3872/2025 г. задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Във връзка с възраженията на ответника по частната жалба, следва да се отбележи, че с обжалваното определение, производството пред първоинстанционния съд не е прекратено поради просрочие на жалбата. Жалбата, по която е образувано настоящото производство е подадена на 02.12.2024 г., а жалбата (наименована искова молба), по която е образувано адм.д. №3578/2025 г. на АССГ, е подадена на 17.03.2025 г., т.е. над три месеца след датата на подаване на жалбата по адм.д. №12249/2024 г. на АССГ, поради което и липсва твърдяното тъждество, а и от там противоречие между посочените съдебни актове на ВАС. По изложените съображения, оспореното определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,