Определение № 5092 от 06.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 678/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна касационна жалба на адв. Х. М., като пълномощник на В. Г. Ц. срещу разпореждане № 28715/27.11.2024 г. на Софийски градски съд, за издаване на изпълнителен лист въз основа невлязлото в сила въззивно решение № 6311/18.11.2024 г. по в. гр. д. № 1436/2023 г. по описа на същия съд. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното разпореждане, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирани лица. Съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК срокът за обжалване тече от връчване на поканата за доброволно изпълнение и този срок е спазен. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решение № 6311/18.11.2024 г. по в. гр. д. № 1436/2023 г. Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на Фондация „Дом Динев“ на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 5 001 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 15.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. С молба от 25.11.2024 г. ищецът е поискал издаване на изпълнителен лист и с обжалваното разпореждане на Софийски градски съд от 27.11.2024 г. изпълнителен лист е издаден за горепосочената сума със законна лихва. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от В. Г. Ц. и по нея е образувано гр. д. № 679/2025 г. на настоящия състав. С определение № 1637 от 03.04.2025 г. поради невнасяне на дължимото обезпечение е оставено без уважение искането на жалбоподателката за спиране на изпълнението на въззивното решение, на основание чл. 282, ал. 2 ГПК. При горните данни настоящият състав намира атакуваното разпореждане за законосъобразно. Съгласно чл. 404, т.1 ГПК невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища подлежат на принудително изпълнение. В случая е издаден изпълнителен лист именно въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение на Софийски градски съд, без присъдените разноски. Поради това обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист следва да бъде потвърдено. Изложените в жалбата съображения за образувано тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВКС и ВАС по въпроса: „Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица?“, нямат отношение към производството по издаване на изпълнителен лист по чл. 404 и сл. ГПК. Същите обуславят разрешаването на спора по образуваното касационно гр. д. 679/2025 г. Спирането на изпълнението на въззивното решение е било възможно единствено по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.,