Определение № 305 от 15.09.2015 г. на ВКС по д. № 6623/2014 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Постъпила е молба от ответника по иска и касационната жалба [фирма] за изменение на постановеното по делото решение от 4.06.2015 г. в частта за разноските. Молителят иска да му се присъдят разноски, съответно на отхвърлената част от иска и адвокатското възнаграждение на ищцовата страна да се намали до минимума, съобр. чл.38 от ЗА, за което е направил възражение пред първата инстанция. Ответникът по молбата Д. Д. я оспорва като неоснователна. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и молителят е представил списък за разноските в срока по чл.80 ГПК. Затова е допустим, но неоснователна. С касационното решение разноските за всички инстанции са присъдени по компенсация / за което е възразил и ответникът по молбата/, като са зачетени съобразно правилото на чл.78, ал. 1 и 3 ГПК и тези, дължими на ответника по иска, съразмерно с отхвърлената му част. Затова искането на молителя в първата му част е неоснователно. Отчетено е също и това, че пред въззивната инстанция ответникът по иска /сега молител/, въпреки възможността за това, не е правил искане за разноски във връзка с представеното доказателство, че е сторил такива за това производство, респ. не е заявил до приключване на делото там възражение за прекомерността на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Искане за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна е направено своевременно само пред първата инстанция и е частично уважено от ВКС. Съдът може по своя преценка да намали размера на адв. възнаграждение до минимума, предвиден в Наредба №1/04, като прецени фактическата и правна сложност на делото – ТР №6/13 г., т.3, но не е длъжен да присъди непременно този минимум, в какъвто смисъл е искането на молителя. В практиката на ВКС – ТР №6/13 г. ОСГТК, т.11, опр. по ч.гр.д. №5936/14 г. на първо г.о. и цитираните там други определения на ВКС, се приема, че искането по чл.80 и респ. по чл.78, ал.5 ГПК следва да се направи най-късно до приключване на съдебното заседание пред съответната инстанция. Без такова искане на страната, направено преди произнасянето от съответната съдебна инстанция, искането й за изменение на решението в частта за разноските с присъждането / съотв. компенсирането/ им или с намаляването на тези за адв. възнаграждение на насрещната страна поради прекомерност е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения молбата е неоснователна и ВКС на РБ, трето г.о.