Определение № 492 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1295/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. Г. В. и И. Г. В., подадена чрез процесуалния им представител адв. В., против определение от 08.01.2020 г. по гр.д. № 1050/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на въззивно решение от 28.10.2019г. по делото в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, чрез присъждане на адвокатски хонорар от 2600лв. за въззивна инстанция. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата Н. Т. В., подаден чрез адв. К., в който се поддържа, че подадената частна касационна жалба е неоснователна.процесуално недопустима поради липса на правен интерес. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Правилно и в съответствие с практиката на ВКС /т.1 от ТР №6 по тд№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, определение по т.д.№504/2017 на ВКС, второ т.о./ с обжалваното определение е прието, че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, като в същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за извършените разноски. В случая доказателствата са представени след приключване на устните прения, едва към депозираната молба на 11.12.2019г. по чл.248 ГПК, поради което правилно молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатски хонорар от 2600лв. за въззивна инстанция, е оставена без уважение. Неоснователни са доводите в частната жалба, че насрещната страна не е възразила за непредставяне на доказателства за направените разноски. Отговорността за разноски може да бъде ангажирана само за направени разноски, като съдът следи служебно, че е доказано извършването на разноските /така определение по ч.т.д.№3220/2018г. на ВКС, първо т.о./. Видно от данните по делото е, че в договора за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение 2600лв., платими по банков път, но не са представени до приключване на устните състезания в производството доказателства за извършените разходи. Несвоевременното представяне на доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, съобразно уговорената в договора за правна защита форма на плащане, препятства възможността за присъждането на тези разноски по реда на чл.78 ГПК. Посочването в договора, че договорената сума е заплатена, е без значение за отговорността за разноски, след като страните са договорили заплащането да стане по банков път. В този случай заплащането следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането и това следва да бъде направено до приключване на произвоството по делото, за което разноските са направени, тъй като само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение: