Определение № 7763 от 24.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5153/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Р. Г. С. срещу определение от 23.01.2024 г. по адм.д. № 3935/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е отхвърлено искането й 13.06.2023г. за предоставяне на правна помощ по делото под формата на процесуално представителство. Счита определението за нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че има гарантирано от закона право на правна защита от адвокат, която към момента не може да си осигури сама. Счита, че обжалваното определение следва да се отмени като незаконосъобразно и да й се предостави отказаната правна помощ събразно правните норми и законните й права и интереси. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК на 12.03.2024 г., при връчено съобщение за определението на 6.03.2024 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли искането за предоставяне на правна помощ, тричленният състав на съда е приел, че Р. С., е била защитавана от двама адвокати до 13.06.2023г., когато тя е оттеглила пълномощията си от тях ( адв. Мадамжиев на призовката на л.33 от делото изрично е посочил, че процесуалното представителство е било прекратено не по негов почин, вкл. и поради липса на заплащане от страна на С., а защото последната е оттеглила представителна им власт). До посочената дата по делото е бил депозиран отговор на касационната жалба (л.13-16 от делото), в който подробно е развита тезата за нейната неоснователност, вкл. чрез оборване на касационните основания, посочени в нея. Не са направени доказателствени искания, а такива липсват и с касационната жалба на КПКОНПИ. Приел, че в случая интересите на правосъдието не налагат предоставяне правна помощ на страната с оглед именно конкретното развитие на процеса пред касационната инстанция и дължимите съдопроизводствени действия след оттегляне на представителната власт от двамата упълномощени от нея адвокати Приложима се явява нормата на чл. 24, т. 1 от ЗПП, доколкото с отговора на касационната жалба е достатъчно ясно формулирана тезата на страната, респ. липсват искания за събиране на допустими доказателства пред тази инстанция и предвид засиленото служебно начало, предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на страната. От друга страна е прието, че наличието на постоянни доходи (в нетен размер около 1 800 лева месечно) към датата, на която искането е направено, респ. и към датата на произнасяне на съда, съчетано с трудоспособната и възраст и притежаването на имоти, вкл. и разпореждането чрез дарение с един от тях в полза на низходящ в хода на висящия пред АССГ процес, предопределят имущественото и състояние като достатъчно, за да ангажира самостоятелна правна защита по воденото от нея производство. Изложени са мотиви, че наличните задължения на С. не са от естество, което да засегнат възможността и да се защитава със свои собствени средства в процеса, а по отношение осъществяваната издръжка е посочено, че едната дъщеря е пълнолетна (родената през [година] Г. и издръжката на пълнолетен учащ се във висше учебно заведение е и в зависимост от възможността на родителя да я дава без особени за него затруднения(така чл.144 СК). Лисват доказателства за участие в издръжката на това дете от страна на неговата майка. По делото не са представени договори за правна защита и съдействие, за да се установи при какви финансови рамки до момента на оттегляне на пълномощията е предоставяна правната услуга. Определението е правилно. По подаденото искане за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство съдът е събрал доказателства, служебно изискани писмени данни от ТП на НОИ – София град, установяващи, че на С. е отпуснато ПОБ за периода до 01.03.2024г., като последно преведената и сума за м. ноември 2023г. е била в размер на 1 885,62 лева. От постъпилата справка от Агенция по вписванията на дата 14.12.2023г. е установено, че страната притежава декларираните от нея имоти, вкл. апартаментът в гр.София, който е ипотекиран през 2017г. с учредена договорна ипотека. Чрез дарение от 05.04.2023г. С. е прехвърлила на пълнолетната си дъщеря Г. С. недвижим имот с площ 1 000 кв.м., находящ се в [населено място], обл.Перник. Взел предвид и представената от нея декларация за материално и гражданско състояние на 12.01.2024г., в която е декларирала, че получава средномесечно обезщетение за безработица в размер на 1 799,91 лева, има сключен граждански брак, но живее във фактическа раздяла със съпруга си, като само тя осигурява издръжката на двете им деца. В тази връзка е посочила, че периодично подпомага финансово издръжката и обучението във Великобритания на едната си дъщеря, родена през [година]., като се грижи изцяло за отглеждането и на другата си дъщеря, родена през [година, че обслужва като съкредитополучател ипотечен кредит в средномесечен размер от 1 395,51 лева,, че се защитава по три решения на КПКОНПИ, с които са и наложени глоби в общ размер на 46 461,03 лева. В частната жалба няма възражения по фактическите установявания на съда. При положение, че страната получава обезщетение за безработица и изплаща ипотечен кредит е възможно да е била в затруднение да изплати адвокатско възнаграждение. От друга страна е установено, че страната притежава апартамент в София, наскоро е прехвърлила недвижим имот на дъщеря си и издръжката за обучение на пълнолетната й дъщеря, е при наличие на възможност. Както е приел съдът, страната не е посочила заплатеното от нея адвокатско възнаграждение на упълномощените от нея адвокати и след като са били извършени необходимите процесуални действия за нейната защита от упълномощените от нея адвокати, тя се е отказала сама от тяхната защита, както сочи съдът, а не те са се отказали от нейната защита поради неплащане, каквото е изявлението на адв. Мадамжиев, следователно е имало възможност те да продължат да я защитават. В случая жалбоподателката е потърсила нова процесуална защита от друг служебно назначен от съда адвокат, което както правилно е приел съдът, не е е налагало за защита на правата й, след като по делото вече е било осъществено процесуално представителство в необходимия обем от упълномощените от нея адвокати. Следователно правилно е прието, че не са налице кумулативно предпоставките страната да не разполага със средства за заплащане на адвокат и интересите на правосъдието изискват това. Междувременно с решение № 4669 от 15.04.2024 г. по адм.д. № 3935/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение, е оставено в сила решението на АССГ, с което е отменено решението на КПКОНПИ. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия