Определение № 60119 от 21.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1326/2020 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от адв. С. Ц., в качеството му на процесуален представител на Г. С. Х., действащ чрез своя настойник Ц. И. Х., с искане за допълване на определение № 152/11.03.2021 г. по настоящото дело, с което не е допуснато касационното обжалване на решение № 10/13.01.2020 г. по т.д.№ 295/2019 г. на Великотърновски апелативен съд по касационната жалба на ЗК „Лев Инс„ АД, като се присъди на адв. С. Ц. възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на застрахователя, в размер съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в съответствие със сложността на делото, при осъществено представителство по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Ответната страна – „ЗК „Лев Инс„ АД – оспорва искането, като счита, че за присъждане на възнаграждение по този ред е необходимо представянето на договор за правна защита и съдействие и конкретика в предмета му, а именно, че се отнася за процесуално представителство пред ВКС. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д.№ 1326/2020 г. на І т.о. на ВКС е образувано по касационна жалба на ЗК „Лев Инс„ АД против решение № 10/13.01.2020 г. по т.д.№ 295/2019 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 184/20.05.2019 г. на Окръжен съд Русе, в частта му, с която предявеният от Г. С. Х., чрез настойника му – Ц. И. Х. - иск против касатора, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./ - за обезщетяване търпими от ищеца неимуществени вреди в причинна връзка със смъртта на майка му – В. Х., настъпила при ПТП от 05.05.2015 г., по вина на водача на застрахован при ответното дружество автомобил - е уважен за разликата над размера от 120 000 лева и до присъдените 200 000 лева. Настоящият състав не е допуснал касационното обжалване по касационната жалба. Видно от предмета на обжалването, обжалваемият интерес на застрахователя спрямо ищеца Х. възлиза на 80 000 лева. Този размер, съгласно чл.38 ал.2 ЗАдв. във връзка с чл.36 ал.2 ЗАдв. във вр. с чл.7 ал.2 т. 4 във вр. с чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в хипотеза на процесуално представителство, ограничаващо се до депозирането на отговор на касационна жалба, обуславя минимално адвокатско възнаграждение в размер на 2197,50 лева. Молбата по чл.248 ал.1 ГПК е основателна и следва да бъде уважена. Искане за възмездяване на разноски, в случай на позитивен за ответниците резултат по касационната жалба на ЗК „Лев Инс„ АД е направено своевременно, с депозирания отговор от ищеца, чрез процесуалния му представител адв. С. Ц.. Действително, към отговора не е приложен договор за правна помощ, сключен изрично при условията на чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв. – за предоставяне на безплатна правна помощ в касационното производство, поради материална затрудненост на доверителите. Възражението на застрахователното дружество, за недължимост на адвокатското възнаграждение, поради липса на договор, с изричната уговорка, че правната услуга се представя за изготвяне на отговор в производството пред ВКС, не намира опора в закона. Чл.38 ал.2 изр. второ от ЗАдв. предвижда съдът да определи дължимото възнаграждение и препраща към чл.36 ал.2 от ЗАдв. досежно визираната в същата разпоредба Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Настоящият молител е представил договор за правна защита и съдействие от 22.11.2018 г. /намиращ се на л. 53 от гр.д. № 344/2018 г. на Русенски окръжен съд/, който е с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на искова молба и защита по гражданско дело за неимуществени вреди срещу ЗК „Лев Инс“ АД. Предметът на договора обхваща и защитата на страната, по иска за неимуществени вреди, в настоящата инстанция. Няма основание да се счита, предвид изричното упълномощаване на гърба на договора, обхващащо всички инстанции, че уговорената безплатна правна помощ е ограничена до първата инстанция. Нещо повече – дори при наличие на упомената конкретна инстанция, различна от настоящата – отново не би имало основание за отказ за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство, доколкото писмената форма на договора за правна помощ не е условие за неговата действителност, изпълнение, в съответствие с предмета на такъв договор, е осъществено в настоящата инстанция и предпоставките на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., при които се претендира и е осъществено процесуалното представителство са налице - доказателства за материална затрудненост на ищеца. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение