Определение № 3596 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2900/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Кооперация „КООПЕРАЦИЯ Люлин“ / ВПК „Люлин -Банкя“/, ЕИК 000627921 представлявана от В. М., чрез адв.Митова, срещу определение № 19256 от 05.06.2025г. по адм.д.№10320/2019г. по описа на Административен съд- София град, с което е оставена без разглеждане жалбата и производството по делото е прекратено. Твърди се ненадлежно уведомяване на частния жалбоподател за дадените задължителни указания за изправяне порокът по жалбата касаещ активната легитимация на кооперацията. Ответникът в писмено възражение оспорва основателността на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество – за неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл.158, ал.3 АПК е прекратено производството по жалбата на настоящия частен жалбоподател срещу Разрешение за строеж № 32 / 17.05.2019 г. на главния архитект на район „Банкя“, Столична община, поради неизпълнение в преклузивният 7-дневен срок на указанията за представяне на доказателства, че кооперацията е собственик или носител на ограничени вещни права в процесния имот, за който е издадено РС. Указанията са дадени с определение за оставяне без движение на жалбата № 5978 от 12.08.2021г., което е надлежно съобщено на представляващият кооперацията В. М., но пороците по жалбата не са отстранени. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че определението за оставяне без движение на жалбата е съобщено по реда на чл.47, ал.1 ГПК /чрез залепване на уведомление/ в противоречие с процесуалните правила. Видно от документите, приложени по първоинстанционното дело, съдът е изчерпал всички възможни начини на връчване на съобщението за въпросното определение, като е изискал служебно и справка за постоянния и настоящ адреси на В. М.. Освен това от приложената по делото молба от 26.01.2022г., подадена от В. М. като представляващ кооперацията се установява, че жалбоподателят е запознат с дадените указания за представяне на документи, сочещи на наличие на активна легитимация на ВПК „Люлин -Банкя“, за което е поискал издаване на съдебно удостоверение. Съдебното удостоверение е издадено на 03.02.2022г., но не е взето от В. М. или друг упълномощен представител. Не са представени и поисканите от него доказателства. Следователно неизпълнението на задължителните указания по чл.150 и чл.151 АПК от жалбоподателя се дължи на неговата процесуална пасивност, а не на нарушения на съда при съобщаването на тези указания. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви, Върховният административен съд, второ отделение