Определение № 1127 от 16.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 1570/2025 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 406 от 09.01.2026 г. (коригирана с молба с вх. № 4357/04.03.2026 г.), подадена от Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, с която се иска сумата от 53 223.20 лв., внесена по сметка на ВКС и служеща като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 787 от 09.06.2025 г. по в. гр. д. № 2181/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, в обжалваната му от Гаранционен фонд пред касационната инстанция част, да бъде възстановена на молителя по сочена в молбата банкова сметка. В молбата са изложени съображения, че с оглед постановеното определение № 3321 от 25.11.2025 г. по т. д. № 1570/2025 г. на ВКС, I т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, са налице предпоставките за връщане на молителя на внесената като обезпечение сума. Твърди се, че всички присъдени по делото суми, съобразно влязлото в законна сила въззивно решение, са изцяло заплатени от Гаранционния фонд с платежно нареждане от 28.11.2025 г. по посочена банкова сметка от адв. А. С. В. (упълномощен изрично от ищеца Р. С. Р.), с което кредиторът е удовлетворен. Препис от молбата за връщане на обезпечението е изпратен на насрещната страна – Р. С. Р. от [населено място], който в законоустановения едноседмичен срок не е изразил писмено становище. За да се произнесе, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, взе предвид следното: С определение № 1985 от 25.06.2025 г. по ч. т. д. № 1277/2025 г. на ВКС, ТК, ІI т. о. по молба на касатора Гаранционен фонд и след представяне на съответното надлежно обезпечение в размер от 53 223.20 лв. е било спряно, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 787 от 09.06.2025 г. по в. гр. д. № 2181/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 103 от 07.05.2024 г. по гр. д. № 217/2023 г. по описа на Окръжен съд – [населено място], Гаранционен фонд е осъден да заплати, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 497 КЗ, на Р. С. Р. сумата от 53 223.20 лв., от която 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и 3 223.20 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени от ПТП, осъществено на 15.12.2022 г. на републикански път 107, в района на 28 км в посока Р. манастир, когато от „САТ“, модел САТЕRPILAR TH 580 B с рег. № Е 04497, собственост на „М. 72“ ЕООД и без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, е изхвърчала част от нефабрична джанта и вследствие на удара на ищеца, изпълняващ служебни задължения по трудов договор с Областно пътно управление – [населено място], са причинени телесни увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението. С определение № 3321 от 25.11.2025 г. по т. д. № 1570/2025 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 787 от 09.06.2025 г. по в. гр. д. № 2181/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в обжалваната му пред касационната инстанция част, поради което от датата на постановяване на акта на ВКС въззивното решение е влязло в законна сила. Съгласно представено от счетоводството на ВКС удостоверение сумата от 53 223.20 лв. е постъпила по сметката за обезпечения на съда на 10.06.2025 г. и понастоящем е налична по същата. Видно от представените към молбата, инициирала настоящото производство, документи след влизане в сила на въззивното решение и по изрично посочена от адв. А. С. В. (процесуален представител на ищеца Р. С. Р., упълномощен съгласно чл. 558, ал. 6 КЗ въз основа на изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа относно конкретна претенция, в което пълномощно се съдържа и изявление, че увреденото лице е уведомено, че има право да получи плащането лично) банкова сметка с титуляр адв. В. Гаранционният фонд е заплатил с платежно нареждане от 28.11.2025 г. сумата от общо 81 669.21 лв., с което задълженията на Фонда за присъдените като обезщетение на ищеца суми – дължими главници и законна лихва върху тях, както и сторени разноски, са изцяло погасени. Внесената като обезпечение сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК цели да обезпечи удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане. Както се посочи, от приложените към молбата на молителя доказателства се установява, че задълженията на Гаранционен фонд, чието изпълнение е било обезпечено с внесената гаранция, към настоящия момент са изцяло погасени, с което кредиторът е удовлетворен, поради което опасност от застрашаване на правния интерес на последния не съществува. Вследствие на това, основанието за задържане на внесената като обезпечение сума по специалната сметка на ВКС се явява отпаднало и същата следва да бъде освободена и преведена по посочената от молителя банкова сметка. Съгласно чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждането на еврото в Република България и съобразно датата на постановяване на настоящото определение, подлежащата на освобождаване сума следва да се освободи в официалната парична единица за страната – евро, при спазване на правилата за превалутиране и закръгляване, закрепени в чл. 13 и чл. 14 от същия закон, т. е. следва да се освободи сума в размер на 27 212.59 евро. Към датата на депозиране на молбата за връщане на гаранцията не е изтекъл и едногодишният срок по чл. 82 ГПК. Мотивиран от изложеното, съставът на ВКС, І т. о.