Решение № 14202 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7341/2009 г.

Решение № 14202 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7341/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Илияз Мустафов Алиев, гр. Ловеч, срещу решение № 8/12.03.2009 по адм. дело № 821/2008 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, първи състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 1100800156/15.08.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Ловеч, потвърден с решение № 422/23.10.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материално правно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на РА и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, взима писмено становище чрез процесуален представител за оставяне на решението в сила и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с РА законосъобразно е определен допълнителен размер данък общ доход, както следва: на основание чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. - 621, 60 лв., за 2003 г. - 122, 60 лв., за 2004 г. - 1272, 84 лв., за 2005 г. - 4913, 61 лв., за 2006 г. - 14 097, 60 лв. и на основание чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. - 1669, 44 лв., както и лихви върху тях в общ размер на 5302, 47 лв. Приел е, че за периода 2001 - 2007 г. в съответствие с доказателствата по делото и със ЗЗО са определени вноски за здравно осигуряване в размер на 546 лв. и лихви 189, 44 лв. Съдът е изложил мотиви, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК за облагане по аналог - налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните приходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние, като всяко от тях само по себе си е достатъчно за да се премине към определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е анализирал определянето на данъчната основа, както и всички възражения на жалбоподателя, свързани с размера и и е установил, че по делото няма никакви доказателства същият да е произвел животинска продукция, от която е реализирал необлагаеми доходи. Касаторът не е ангажирал каквито и да е било доказателства за твърдението си, че е получил пари от тъста си, работещ извън България извън декларациите на самия касатор и фактическата му съпруга, за които са изложени мотиви защо не доказват твърденията в тях. Няма писмени обяснения от лицето, за които се твърди, че е предоставило парични средства, за същото не е искано да бъде разпитано като свидетел, липсват договори, разписки, липсват доказателства, че същият е реализирал доходи извън България. Съдът е обсъдил и размера на средствата, придобити от два броя продадени имоти, както и на изразходваните средства за закупените три броя недвижими застроени имоти и закупените седем броя моторни превозни средства и получените средства от продадени по два броя МПС, при което е съобразена и разпоредбата на чл. 13, ал. 1, б. "а" и "б" от ЗДДФЛ за 2007 г. за необлагаемостта на доходите на единия от двата продадени през тази година апартаменти, закупени единия през 2006 г., а другия през 2007 г. Предвид изложеното неотносими са касационните доводи, че касаторът не е търговец по занятие с недвижими имоти, тъй като видно от гореизложеното не това е основанието за облагане по аналог. Без значение са и отношенията с фактическата съпруга, тъй като не се спори, че тя и общото нейно дете и на касатора са в едно домакинство и са изразходвани пари за издръжката им, което е отчетено и при формиране на данъчната основа. Всички доводи, според които данъчните органи са длъжни по документи да установят данъчната основа противоречат както на особените правила на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за формиране на данъчната основа при облагане по аналог, така и относно тежестта на доказване по чл. 124, ал. 2 от ДОПК в тези случаи. Това е така, защо ревизираният субект в хипотезата на чл. 122, ал. 1 ДОПК сам се е поставил с неправомерното си поведението в ситуация, в която според закона данъчна му основа се определя по специални правила. Действително мотивите на съда относно неотчитането от данъчните органи на подадената за 2007 година годишна данъчна декларация не са коректни като принципна формулировка. Но доколкото в случая касаторът е обложен по аналог за 2007 г. не поради неподаване на годишна данъчна декларация, а на другите посочени в чл. 122, ал., т. 2 и 7 ДОПК основания, независимо от тази данъчна декларация, са налице основания за облагане при условията на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Също така неотносими са доводите, свързани с регистрацията на лицето като земеделски производител през две от годините и липсващата регистрация през другите години, тъй като в случая от значение не е дали е бил регистриран като земеделски производител, а дали има доходи от тази дейност. Съдът правилно не е кредитирал предложените от СИЕ корекции на данъчните основи, тъй като в тях са отчетени твърдените и недоказани получени от тъста на касатора парични суми. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Ответникът по касационна жалба не е бил представляван пред касационната инстанция от юрисконсулт, поради което не може да се присъди юрисконсултско възнаграждение на дирекция "ОУИ" за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение