Определение от 02.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 645/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Новизем“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. Х. Стойкова, срещу Решение № 1179/17.11.2022 г., постановено по адм. дело № 971/2022 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата на „Новизем“ ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/7403#16 от 26.08.2022 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

При извършена служебна проверка се установи, че по преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд по адм. дело №782/2022 г., в Съда на Европейския съюз е образувано дело С-656/22, по което съдът е сезиран със следните въпроси:

„1. Как следва да се тълкува разпоредбата на член 2, параграф 2, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, съгласно която за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните случаи - отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението, по-конкретно, представлява ли непреодолима сила или изключително обстоятелство, съответно представлява ли отчуждаване на цялото или на голяма част от стопанството, прекратяването на договор, сключен между общинска администрация и бенефициент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., относно право на ползване на общински земеделски имоти - пасища, мери и ливади, което прекратяване е било извършено в изпълнение на промяна в българското законодателство, която промяна не е могла да бъде предвидена от бенефициента в деня на поемане на ангажимента?

2. Осъществена ли е хипотезата на чл. 47, параграф 3 от Регламент ЕС № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, при прекратяване на договор за наем на общински земи, наети от бенефициент по мярка 214 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“, което прекратяване е извършено в изпълнение на промяна в националното законодателство - измененията и допълненията, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, въвеждащи изискване за притежание на животновъден обект и регистриране на определен брой селскостопански животни в Българската агенция за безопасност на храните от земеделския стопанин в съотношението по чл. 37, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да му бъде отдадена земеделска земя под наем или аренда, която промяна, нито бенефициентът, нито административният орган са могли да предвидят в деня на поемане на ангажимента?“

В конкретния случай с АУПДВ № 01-2600/7403#16 от 26.08.2022 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. „а“ и чл. 20, ал. 2 и 4 от Наредба № 7/24.02.2015 г. на „Новизем“ ЕООД е определена сума за възстановяване в размер на 29 384,30 лв., представляваща 100% от изплатената субсидия по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г., направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС – 1) за кампания 2015 г. Установено е, че площите, които не се припокриват по заявлението на дружеството представляват пасища, мери и ливади, за които е било сключено споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ, и не са обхванати от разпоредбите на чл.37и от ЗСПЗЗ или № § 15 от ПЗР със ЗИД ЗСПЗЗ, ДВ бр. 61/2015 г., поради което са били изключени от обхвата на споразумението. Приложение спрямо процесния случай следва да намерят разпоредбите на чл. 2, § 2, б. "е" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1306/2013, съобразно които не се прилагат административни санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима сила. Според съда тези разпоредби следва да намерят приложение и при наличие на влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент, тъй като такъв се издава и при наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства, съгласно чл. 18, ал. 5 от Наредба № 7/24.02.2015 г. В случая не се касае за преразглеждане на влязъл в сила административен акт, а за установяване дали не следва да се приложат разпоредби, изключващи отговорността за възстановяване на полученото подпомагане, каквито са чл. 2, § 2, б. "е" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. и чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1306/2013.

При съобразяване на фактите по процесния случай, настоящият касационен състав намира, че отговорите на така отправените в преюдициалното запитване въпроси са от значение за правилното разрешаване на спора по настоящото дело, поради което е налице основание за спиране на производството до постановяването на решение на Съда на Европейския съюз по дело С-656/22 и отмяна на дадения ход по същество на делото в проведеното открито съдебно заседание на 15.05.2023 г.

Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,