Определение № 3257 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10759/2025 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на кмета на Община Мъглиж, чрез упълномощен представител, за изменение на Решение №1529 от 11.02.2026 г. на Върховния административен съд /ВАС/ по адм. дело № 10 759/2025 г., в частта за разноските. Искателят сочи, че с решението съдът е осъдил Община Мъглиж да заплати на "Енергоинвестинженеринг" ЕООД разноски по делото в пълния претендиран размер на 12 400 лева /с равностойност от 6 340 евро/, като неправилно не е уважил противопоставеното от възложителя възражение за прекомерност. Счита, че направеното възражение за прекомерност пред касационната инстанция е основателно, тъй като спорът не се отличава с фактическа и правна сложност. Сочи, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 1 500 лева, определена съгласно чл.8, ал.2, т.5, предложение второ във връзка с чл.8, ал.1 от Наредба № 1/ 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. § 2 от тази Наредба. По посочените и по подробно изложени аргументи, прави искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в намален размер. Ответникът по искането не изразява становище по него. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Решение №1529 от 11.02.2026 г. по адм. дело № 10 759/2025 г., ВАС е отменил решение № 882 от 25.09.2025г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК- 614/2025г. и вместо него е постановил друго, с което е отменил Решение № D45851326/01.07.2025 г. на кмета на община Мъглиж за прекратяване на процедура по вид „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет:„Реконструкция на част от водопроводната мрежа на село Ветрен, община Мъглиж с дължина 4689 м.“, открита с Решение № F679617/17.04.2025 г. на възложителя, като е върнал преписката на възложителя за ново произнасяне, съобразно дадените с мотивите на решението задължителни указания. С така постановеното решение е осъдена Община Мъглиж да заплати на "Енергоинвестинженеринг" ЕООД сумата 12 400 лева, с равностойност от 6 340 евро, представляваща разноски по водене на делото за две съдебни инстанции. Преди всичко следва да се посочи, че напълно неоснователно искателят поддържа, че извършеното плащане на претендираното адвокатско възнаграждение от 9 000 лв. за двете съдебни инстанции не е доказано, тъй като видно от приложения на стр. 22 от настоящото дело договор за правна помощ, сключен между "Енергоинвестинженеринг" ЕООД и адвокат С. Пейчева, в т.7 от същия, изрично е посочено, че за изпълнението на предмета на договора /който е процесуално представителство до окончателното приключване на спора/, "клиентът заплаща на адвоката възнаграждение в размер на 9 000 лв., като договорът служи за разписка за получената сума". Наред с това, съдът установи, че при постановяване на решението си в частта за разноските, е съобразил, че по претендираните от касатора разноски за двете инстанции, ответникът своевременно е направил мотивирано възражение за прекомерност. Посочил е, че предвид фактическата и правна сложност на делото, обаче, претендираният размер на разноските за адвокатска защита за две инстанции не е прекомерен и сумата следва да бъде присъдена изцяло. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК /в релевантната към датата на устните състезания редакция/, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, както е процедирал съда в настоящия случай. Съдът констатира, че за да постанови решението си в частта за разноските, е изложил, макар и лаконични, мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния си акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Следва да се подчертае,че размерите на възнагражденията подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Тези предпоставки за определяне на възнаграждението са съобразени от съда в разглеждания случай, поради което не са налице предпоставките на закона за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Предвид изложеното, искането на възложителя, за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд