Определение № 50233 от 11.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1975/2022 г.

Постъпила е молба от Н. П. К. чрез процесуалния ѝ представител адв. А. Г. от АК-П., с искане да бъде допълнено определение №111 от 27.06.2022г., постановено по настоящето дело, в частта му за разноските, като в неполза бъдат присъдени разноските, направени в производството по делото. В писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответниците по молбата П. С. П., З. С. П. и М. Д. А., чрез процесуалния си представител адв. З. П. В. от АК-П., изразяват становище, че искането е неоснователно по изложените в отговора съображения. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С определение №111 от 27.06.2022г., постановено по настоящето дело, е потвърдено определение №169/20.04.2022г. по ч.гр.д.№586/2021г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената на 02.03.2022г. от М. Д. А. молба с вх.№1744 по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение №304 от 22.11.2021г. в частта му за разноските. В подобна хипотеза разноски в полза на ответника по частната жалба според настоящия състав не следва да бъдат присъждани. Както ВКС приема в своята практика, разноски в производството по чл. 248 ГПК на насрещната страна не се дължат. Производство по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК (определение №110/14.04.2020г. по ч.гр.д.№4924/2019г., IV г.о. на ВКС). Настоящият състав споделя това становище, поради което приема, че подадената от Н. П. К. молба следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение