Определение № 4287 от 24.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1268/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Я. К. Х. от гр. София, срещу Определение №2980/01.10.2024 г. по адм. дело №944/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане исковата му молба против Регионална инспекция по околната среда и водите – Благоевград (РИОСВ-Благоевград) за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, както и съединеното с нея оспорване на Решение №БД-ЕО-72/2022 г. на директора на РИОСВ-Благоевград, и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател излага доводи за допуснато от съда нарушение на материалния и процесуалния закон, като навежда съображение за приложимост на разпоредбата на чл. 128, ал. 2 АПК. Обективирано е искане оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата по същество. В срока по чл. 232 от АПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – директора на РИОСВ-Благоевград, в който се сочи, че оспореният административен акт, от който частният жалбоподател претендира вредите си, не е отменен като незаконосъобразен, както и че по делото не е инициирано оспорване на акта в единствената приложима хипотеза на неговата нищожност. В тази връзка счита частната жалба за неоснователна, а обжалваният съдебен акт за правилен. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по предявен от частния жалбоподател иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени в размер на 1000 лева и неимуществени вреди в размер на 900 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска. Предявените искове са частични, като е твърдян общ размер на имуществените вреди от 200 000 лева, а на неимуществените от 10 000 лева. Заявено е, че вредите са настъпили от незаконосъобразния административен акт на директора на РИОСВ – Благоевград (Решение №БД-ЕО-72/2022 г.) и бездействие на служители на дирекцията. От фактическа страна е установено, че Я. Х. е собственик на УПИ ІV-391, кв.40 по плана на [населено място], община Сандански, в който имот е изградена двуетажна жилищна сграда. За находящи се в близост до имота му недвижими имоти (УПИ ІІІ-393, УПИ ІV-393, УПИ VІІІ-392, УПИ ІХ-430, кв.33 по плана на [населено място], община Сандански) е процедирано изменение на плана за регулация и застрояване (ПРЗ), което предвижда промяна на предназначението им от „жилищно строителство“ в такова „за производство на електрическа енергия от фотоволтаични модули“. За заявеното изменение и съответно инвестиционно намерение е образувано производство по Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредба за ЕО) пред РИОСВ – Благоевград. С Решение №БД-ЕО-72/2022 г., издадено на основание чл.85, ал.4 и ал.5 от ЗООС, чл.14, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата, чл.31, ал.4 и ал.6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), чл.37, ал.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), директорът на РИОСВ – Благоевград е решил да не се извършва екологична оценка на проекта за изменение на ПУП–ПРЗ. Въз основа на посоченото решение, планът за изменение на ПУП – ПРЗ е одобрен от Общински съвет – Сандански. Я. Х. е изложил доводи, че в резултат на постановеното от ответника решение, притежаваният от него недвижим имот значително се е обезценил, която обезценка същият определя на 200 000 лева, от които претендира присъждане на сумата от 1000 лева за причинени имуществени вреди, а възможността за изграждане на фотоволтаична централа в близост до собствената му жилищна сграда му е причинила безпокойство, загуба на съня и нервно напрежение, т.е. неимуществени вреди, оценени на 10 000 лева, от които лицето претендира присъждане на 900 лева. Първоинстанционният съд е счел жалбата за процесуално недопустима. По отношение на оспорващия Я. Х. е прието, че не е налице правен интерес от обжалване на Решение №БД-ЕО-72/2022 г. на директора на РИОСВ-Благоевград. Съдът е посочил, че извършването на екологична оценка е част от процедурата за изготвяне и одобряване на ПУП, като оценката е част от устройствения план, съгласно чл. 125, ал. 6, изр. второ от ЗУТ. Направил е извод, че актът не рефлектира в правната сфера на Х., тъй като същият очевидно не попада сред засегнатата общественост по смисъла на §1, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗООС. Изложени са мотиви, че доколкото се касае за преценка за необходимостта от извършване на ЕО на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, при определянето на категорията заинтересовани лица биха могли да се възприемат, като приложими, критериите на чл. 127, ал. 12 и ал. 13 от ЗУТ по отношение на лицата, имащи право да оспорват резултатите от съгласувателната процедура за изменение на ОУП, съответно тези на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ – по отношение на тези, които могат да оспорват проекта за ПУП-ПРЗ. Решаващият съд е достигнал до извода, че жалбоподателят не попада и сред кръга от лица по чл. 127, ал. 13 от ЗУТ, доколкото няма доказателства и не се твърди в негови имоти да се предвижда изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината или по отношение на такива да се установяват ограничения на собствеността от вида на изброените в посочената норма. Изтъкнато е и, че собственият на Я. Х. недвижим имот е съседен през улица на УПИ ІІІ-393, УПИ ІV-393, УПИ VІІІ-392, УПИ ІХ-430, кв.33 по плана на селото и не се предвиждат намалени отстояния. На следващо място решаващият съд е извел, че за Я. Х. липсва правен интерес от оспорването на твърдяното от същия незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица да извършат проверка на подадените от инвеститора данни за отстояние на фотоволтаичната централа с жилищни и обществени сгради, тъй като в конкретния случай не са изпълнени условията на чл. 256 АПК. В заключение съдът е постановил прекратително определение, като е приел, че недопустимостта на оспорването, водеща до прекратяване на образуваното производство, води и до недопустимост на съединения иск за вреди, съгласно чл.207, ал.1 от АПК. Определението е правилно като краен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗООС, до решението, с което е преценено да не се извършва екологична оценка, се осигурява достъп на обществеността, засегнатите и заинтересуваните страни и всяка държава, за която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата по ред, определен с наредбата по чл. 90, ал. 1. В чл. 15, ал. 1 от приетата по законова делегация Наредба за ЕО е предвидено, че в 3-дневен срок от произнасянето си по чл. 14, ал. 2, компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице: предоставя решението на възложителя на плана/програмата в 3-дневен срок от постановяването му със задължение за обявяването му в 3-дневен срок от получаването чрез страницата на възложителя в интернет и/или по друг подходящ начин; оповестява решението на страницата си в интернет и на подходящо място в сградата си; предоставя копие на решението на органа по прилагането и на органа по приемане/одобряване/утвърждаване на плана или програмата за сведение и съобразяване. Основателно ответникът е посочил, че в разглеждания случай са спазени нормативно установените изисквания. Видно от приложената по административната преписка „Заявка за извършване на промени в информацията на уеб страницата на РИОСВ-Благоевград“, оспореното Решение №БД-ЕО-72/23.12.2022 г. е публикувано на страницата на РИОСВ-Благоевград на 03.01.2023 г. Административният акт е обявен на 29.12.2022 г. и на информационно табло, находящо се в сградата на инспекцията, за което от длъжностни лица на РИОСВ-Благоевград е съставен съответния констативен протокол. С чл. 88, ал. 3 от ЗООС е предвидена обжалваемост на решението, с което е преценено да не се извършва екологична оценка, от заинтересуваните лица по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му. Този срок е надлежно указан от директора на РИОСВ-Благоевград в текста на Решение №БД-ЕО-72/23.12.2022 г., както и възможността за неговото обжалване по административен и съдебен ред. По силата на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда е законово регулирано. Съгласно чл. 3, т. 11 ЗООС, опазването на околната среда се основава на принципа за достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната среда. Въпросите на опазването на околната среда по смисъла на §1, т.1 ЗООС, поради своето естество, засягат или могат да засегнат права и интереси на широк кръг лица. В конкретния случай, частният жалбоподател не представя доказателства, а и не твърди да се е възползвал от правото си да обжалва (като заинтересовано лице по см. на чл.88, ал.3 ЗООС) в преклузивния срок по чл. 88, ал. 3 ЗООС процесното Решение №БД-ЕО-72/23.12.2022 г. В тази връзка неоснователно е направеното от същия възражение за приложимост на разпоредбата на чл. 128, ал. 2 АПК. Исковата защита по чл. 128, ал. 2 от АПК е насочена към разрешаване със сила на пресъдено нещо на спор относно съществуването на определено административно право или правоотношение в случаите, когато търсещият защита не разполага с друг ред за осъществяването й. В този смисъл нормативно регламентираните в условията на кумулативност процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл. 128, ал. 2 от АПК са следните: 1. наличие на спор за съществуването на съответното административно право или правоотношение, който спор поражда правния интерес от търсената съдебна защита и 2. да не съществува друга процесуална възможност и ред за защита (обективно да има такъв правен ред, а не този ред да е използван с положителен за адресата на акта резултат). След като Я. Х. е разполагал с друг ред за защита на административните си права и правоотношения (този по ЗООС), той не може да ги установява по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК, поради отсъствието на една от кумулативно предвидените процесуалноправни предпоставки – лицето да не разполага с друг ред за защита. Противно на приетото от първата инстанция, частният жалбоподател е разполагал с правен интерес от оспорването на Решение №БД-ЕО-72/23.12.2022 г. на директора на РИОСВ- Благоевград по реда на ЗООС. Този правен интерес е породен от възможността да бъде засегнато признатото от държавата право на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда, в съответствие с установените стандарти и нормативи (чл. 55 от Конституцията на РБ). Правният инструментариум, който държавата е създала, за да гарантира правото на благоприятна и здравословна среда на гражданите, е именно правото на засегнатата общественост да оспорва индивидуалните административни актове по чл. 88, ал. 1 ЗООС. Законодателят е преценил, че здравословната и благоприятна околна среда ще бъде в по-голяма степен гарантирана на засегнатите граждани, ако предостави на тях и на техните организации, правото да оспорват тези актове, на които те не са адресати. Отчитайки неделимия характер на околната среда, законодателят е приел изрично, чрез правна норма, че правен интерес от оспорване на тези актове има засегнатата общественост по смисъла на §1, т. 24 и 25 ЗООС. Като физическо лице Я. Х. попада сред „засегнатата общественост“ по смисъла на §1, т.25 от ДР на ЗООС, както и в кръга на "засегната общественост" и по смисъла на чл.2, параграф 5 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (т.нар. Орхуска конвенция), тъй като обосновава правния си интерес, освен с неудобствата, които счита, че ще търпи в собствения си имот, с оглед инвестиционните намерения на „ПА СОЛАР“ЕООД, така и с вредност върху околната среда. На следващо място, неоснователно е и бланкетно посоченото твърдение в частната жалба за приложимост на чл. 99 ЗООС в настоящия случай. Разпоредбата на чл.99 ЗООС попада в Раздел трети на Глава шеста от ЗООС и се отнася до оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционни предложения, но не и до екологична оценка (ЕО) на планове и програми. Обосновано ответникът сочи, че в исковата молба липсват изложени от Я. Х. твърдения за наличие на основания за нищожност на Решение №БД-ЕО-72/2022 г. на директора на РИОСВ-Благоевград. В разглеждания случай искът за обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е в хипотезата на чл. 204, ал. 1 АПК, който може да се предяви само след отмяна на административния акт като незаконосъобразен по съответния ред. Самата разпоредба на чл. 204, ал. 1 АПК носи наименование „Допустимост на иска“, следователно изискването за предварителна отмяна на индивидуалния административен акт е положителна процесуална предпоставка за разглеждане на иск по същество от съда. Частният жалбоподател не е представил доказателства посоченото решение да е отменено по административен ред или с влязъл в сила съдебен акт, респективно не е налице оттегляне на административния акт от страна на издалия го орган. При това фактическо положение, предявеният от Я. Х. иск за вреди от Решение №БД-ЕО-72/23.12.2022 г. на директора на РИОСВ- Благоевград е недопустим. Относно твърдението на частния жалбоподател за неизвършена от РИОСВ проверка на отстоянието от предвидената фотоволтаична централа до имота му, следва да се има предвид, че в случая не се касае за фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 АПК, съответно не може да настъпи вреда при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което искът е недопустим. Достигайки до окончателния правен извод за недопустимост на оспорването, водеща до прекратяване на образуваното производство, респ. и до недопустимост на съединения иск за вреди, съдът е постановил правилно като краен резултат определение, което по съображения, изложени в мотивите на настоящото определение, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,