Определение № 2569 от 26.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 1715/2025 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 282, ал. 2 от ГПК. „БР Консулт“ ЕООД с управител Д. Т. чрез адв. Г. И. твърди, че с решение № 120 от 22.02.2024г. по т. д. № 942/2023 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която „БР Консулт“ ЕООД е осъдено да заплати на „Сана 2010“ ЕООД сумата от 11 333,94 лв, представляваща част от равностойността на 10 бр билборда, предмет на договор за покупко-продажба от 01.06.2010 г., ведно с мораторната лихва от 1 158 лв, върху тази сума за периода от 04.04.2017 г. до завеждане на делото, както и 8 080,14 лв, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор за покупко-продажба от 01.06.2010 г., ведно с мораторната лихва от 16.04.2013 г. до 16.04.2018 г. в размер на 850,42 лв. С определение на ВКС касационната жалба срещу решението на САС в тази част била оставена без разглеждане. В останалата част решението на САС, по отношение на „ВК Мениджмънт“ ЕООД било допуснато до касационно обжалване и с решение от 28.07.2025 г. по т.д. 1349/24 г., на ВКС, II ТО било отменено решението на въззивния съд в частта, с която било допуснато касационно обжалване, отменено било и потвърденото първоинстанционно решение и бил отхвърлен иска на „Сана 2010“ ЕООД срещу „ВК Мениджмънт“ ЕООД иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане равностойност на 10 бр билбордове, предмет на договор за покупко-продажба от 01.06.2010 г. с Консорциум „Контракт имидж“. В срока по чл. 305, ал.1, т.4 от ГПК на 15.08.2025 г. била подадена молба за отмяна на въззивното решение, в частта, с която е потвърдено решението за уважаване на предявения иск от „Сана 2010“ ЕООД срещу „БР Консулт“ ЕООД по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за равностойността на билбордовете по посочения договор за продажба от 01.06.2010 г., изчислена съобразно дяловото му участие в консорциума. Към молбата за отмяна било представено копие от документ за внесена такса. Било представено и надлежно обезпечение в размер на 12 491,94 лв. Моли да се допусне спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение на Софийски апелативен съд, както е описано, в частта, потвърждаваща решение на СГС, с която по иска на „Сана 2010“ ЕООД с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД „БР Консулт“ ЕООД е осъден да заплати общо сумата от 12 491,94 лв от която 11 333,94 лв представляваща част от равностойността на 10 бр билборда, предмет на договор за покупко–продажба от 01.06.2010 г. ведно с мораторната лихва от 1 158 лв, считано от 04.04.2017 до завеждане на делото. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за отмяна е подадена на 15.08.2025 г., видно от представеното копие с положен печат на СГС, вх. № 272692/15.08.2025 г. Решението на Върховния касационен съд е постановено на 28.07.2025 г. Предвид твърдението за наличие на две идентични съдебни решения, искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение следва да се квалифицира като искане с правно основание чл. 303, ал. 1 т. 4 от ГПК и да се прецени спазване на предвидения в закона срок за подаване на молбата. Срокът, предвиден в в чл. 305, т. 4 от ГПК, е спазен, 3 месеца от влизане в сила на последното постановено съдебно решение. Решението на ВКС е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 1 от ГПК, на датата на неговото постановяване. Искането е допустимо. По отношение на обективния и субективен идентитет на влезлите в сила съдебни решения, за които молителят твърди, че са противоречиви, настоящият съдебен състав намира следното: Видно е, че с решение № 219 от 28.07.2025 г. по т.д. 1394/24 г., по описа на ВКС, 2 ТО е отменено частично решение № 120 от 22.02.2024 г. по т.д. 942/23 г., САС, в частта, потвърждаваща решение № 263027 от 11.05.2021 г. по гр.д. 4964/18 г., СГС, ГО, 3 състав, с която предявеният от „Сана 2010“ ЕООД срещу „ВК Мениджмънт“ ЕООД иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, за заплащане равностойността на 10 бр билбордове, предмет на договор за покупко-продажба от 01.06.2010 г. с консорциум „Контракт имидж“ е уважен за сумата от 24 842,05 лв и акцесорният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху тази сума за периода от 04.04.2017 г. до завеждане на делото е уважен за сумата 2 538 лв и вместо него е отхвърлен предявеният от „Сана 2010“ ЕООД срещу „ВК Мениджмънт“ ЕООД иск с правно основание чл. 57, ал. 2ЗЗД за заплащане на равностойността на 10 бр билбордове с предмет договор за покупко-продажба от 01.06.2010 г. с Консорциум Контракт имидж в размер на 24 842,05 лв и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху тази сума за периода 04.04.2017 г. до завеждане на делото в размер на 2 538 лв. В решаващите мотиви ВКС е приел, че между страните частично било влязло в сила решението по иска с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението на процесни 10 бр билборда. Съобразявайки указания на ВКС по предходно дело, е приел, че следва да се произнесе по иска с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Прието е, че между страните „Сана 2010“ ЕООД, ищец и ответниците „ВК Менииджмънт“ ЕООД и „БР Консулт“ ЕООД, действащи като консорциум по ЗЗД „Консорциум контракт имидж“ е сключен договор от 01.06.2010 г за покупко-продажба на 10 бр билборда с описана локация, при цена 6 000 лв. Цената на вещите била платена, но отвтениците не били изпълнили задължението да му я предадат. Така е отправено изявление за това, че консорциумът счита договора за нищожен. Бил предявен иск от „Сана 2010“ ЕООД срещу двамата ответници, единият от които „ВК мениджмъмн“" ЕООД, другият „БР Консулт“ ЕООД, с предмет на иска - прогласяване на договор от 30.03.2011 г. за нищожен, по който иск било образувано гр.д. 13 404/11 г. Това дело нямало за предмет вземане за равностойност на вещите, подлежащи на предаване, а действителността на договор за продажба на билбордовете. С предявяване на иска за прогласяване на договор за покупко-продажба за нищожност, давността относно вземанията, предмет на исковете нито била спряла, нито била прекъсната. Установено е, че претендираното вземане на „Сана 2010“ ЕООД към „ВК мениджмънт“ ЕООД, с правно основание чл. 57,ал. 2 от ЗЗД е възникнало на 01.06.2010 г. когато цената на вещите е била платена и те е следвало да бъдат предадени на ищеца-купувач. Давността била 5 годишна, с оглед чл. 110 от ЗЗД и била изтекла на 01.06.2015 г., т.е. преди завеждане на исковата молба, по която било образувано делото за вземането 13.04.2018 г. Така е достигнат извода, че вземането е погасено по давност и искът за присъждането му е неоснователен, съответно и акцесорния иск за лихва е неоснователен. С решение № 120 от 22.02.2024 г. по т.д. 942/23 г. въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е осъден „БР Консулт“ ЕООД да заплати сумата от 11 333,94 лв, на основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за заплащане равностойността на 10 бр билборда, предмет на договор за покупко- продажба от 01.06.2010 г. с Консорциум „Контракт имидж“ и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 1 158 лв и иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на същия договор уважен за сумата от 8 083,14 лв и иск с правно основание чл. 86 ал. за сумата от 850,42 лв за периода от 16.04.2013 г. до 06.04.2018 г. Касационната жалба на „БР Консулт“ ЕООД срещу решението на въззивния съд № 120 от 22.02.2024 г. по т.д. 942/23 г., САС в частта, с която е обжалвано досежно уважаване на исковете на „Сана 2010“ ЕООД срещу „БР Консулт“ ЕООД иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на 10 бр билбордове, предмет на договор за покупко-продажба от 01.06.2010 г. с Консорциум „Контракт имидж“ е уважен за сумата от 11 333,94 лв, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва от 04.04.2017 г. до завеждане на делото е уважен за 1158 лв; както и в частта срещу „ВК Мениджмънт“ ЕООД с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договора за покупко-продажба от 01.06.2010 г. с Консорциум „Контракт имидж“ е уважен за сумата от 10 823 лв, искът за мораторна лихва за периода от 16.04.2013 г. до 16.04.2018 г. е уважен за 1 863,99 лв, както и за сумата от 8 083,14 лв и мораторна лихва от 850,42 лв. е оставена без разглеждане в посочените части. Определението на ВКС е обжалвано пред друг състав на ВКС, който е потвърдил същото частично по отношение на вземането на стойност 11 333,94 лв. В останалата част като необжалвано е влязло в законна сила решението на въззивния съд. Молителят в настоящето производство, „БР Консулт“ ЕООД е посочил, че иска отмяна на решението на САС, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, като сочи него за неправилно в частта, с която е осъден да заплати 11 333,94 лв – равностойност на 10 бр билбордове, предмет на договор за покупко продажба от 01.06.2010 г. и мораторна лихва от 1158 лв от 04.04.2017 г. до завеждане на делото. При така формулираното искане, настоящият съдебен състав намира, че искане за отмяна на така описаното влязло в сила решение, на основание чл. 309 вр. чл. 282, ал. 2-6 от ГПК, е основателно когато молбата е допустима и е внесена парична гаранция, в размер на присъдената сума, предмет на решението, чиято отмяна се иска. В случая настоящият съдебен състав намира, че молбата е допустима, с оглед спазване на предвидения в чл. 305, т. 4 от ГПК срок. Съгласно разясненията, дадени в т. 5 на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК, относно приложението на чл. 303, ал. 1, т. 4 на ГПК, противоречие между две съдебни решения е налице когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на спорното право. Необходимо е да е налице пълен обективен и субективен идентитет, по отношение на предмета и страните. В предмета на делото се включват и разрешените по различен начин правни въпроси, които са включени като разрешени със сила на пресъдено нещо. В случая липсва пълна идентичност между страните, по предмета на формиране на сила на пресъдено нещо. На преценка подлежи дали следва в идентичността на предмета на делото да се включат и въпросите, включени във възраженията на обикновени другари, породени от едни и същи факти. Твърденията за обективен и субективен идентитет подлежат на самостоятелно разглеждане от състав на ВКС, след становища на страните. Преди произнасянето на ВКС по така посочените правни въпроси, свързани с молбата за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, следва да се приеме, че с оглед правото на защита на молителя в производството по чл. 309, вр. чл. 282, ал. 2 от ГПК, искането за спиране изпълнението на така посоченото съдебно решение е допустимо. Освен това се установяват и предпоставките, предвидени в чл. 282, ал. 2 от ГПК. Установява се, че молителят е внесъл по сметка на ВКС сумата от 12 491,94 лв, представляваща парична гаранция, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Както бе посочено, иска се отмяна на влязлото в сила решение частично относно вземанията в размер на 11 333,94 лв и вземане в размер на 1 158 лв, следователно е внесена парична гаранция в изискуемия размер, от присъдените суми. По изложените съображения ВКС