Решение № 2118 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10969/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. И., подадена чрез пълномощника адвокат П. Хубеков, против решение № 5795 от 25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2002/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-01-236/20.03.2024 г. на кмета на Община Царево относно премахването на незаконен строеж: „Изпълнена външна канализация“ по западната фасада на жилищна сграда с [идентификатор], находящ се в поземлен [имот номер] по кадастралната карта (КК) на гр. Царево, с административен адрес гр. Царево, [улица]. Касационният жалбоподател счита оспорената част от съдебното решение за неправилна, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Заявява, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението му, че за административния орган са били налице основания за отвод и не е допуснал събирането на доказателства за твърденията му, че лицето заемащо длъжността кмет и негови роднини притежават право на собственост в сградата, предмет на заповедта, че процесната канализация вероятно е построена от неговия баща. Н. И. изразява съгласие с приетото от съда, че не той е извършител на процесния строеж, но счита, че това е основание за отмяна на заповедта изцяло. Счита, че строежът не е описан надлежно с оглед установеното от съдебно-техническата експертиза (СТЕ), че в процесната канализация влизат тръби и от обектите на другите етажни собственици. Оспорва изводите на съда, както и приетото от органа относно момента на изграждане на строежа с оглед преценката за търпимост, възможността външната канализация да е направена заедно със сградата и приложимата нормативна уредба да изграждането й. Счита, че за процесния строеж не се изисква разрешение за строеж на основание чл. 151, ал. 1, т. 14 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и не е ясно по коя от хипотезите на чл. 137, ал. 2, т. 5 ЗУТ е квалифициран като пета категория. Възразява и относно съразмерността на процесната заповед. Моли за отмяна на атакуваното решение в оспорената му част и за цялостна отмяна на заповедта. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс. Ответникът - кмет на Община Царево, в представени писмен отговор и писмено становище оспорва касационната жалба и по изложени съображения моли за отхвърлянето й с потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като пледира, че са налице заявените в нея касационни основания за отмяна на решението с връщане на делото за ново разглеждане на същия съд. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: Предмет на обжалване пред Административен съд Бургас е била заповед № РД-01-236/20.03.2024 г. на кмета на Община Царево, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, в две точки е наредено следното: 1. Да бъде премахнат описания по-горе незаконен строеж - изпълнена външна канализация и 2. Премахването да се извърши от посочения за извършител - Н. И.. Последният е оспорил заповедта изцяло, като в жалбата си е развил доводи срещу надлежното й връчване, установяването чия собственост е строежът, времето за извършването му, изследване на документите за построяването на сградата, липсата на мотиви в заповедта. В съдебно заседание на 15.01.2025 г. жалбоподателя е направил и твърдение, че строежът е бил изпълнен от лицата С. К. С. и К. А. Д., като за втория заявява, че е починал и е баща на лицето заемащо длъжността кмет на Община Царево, който притежава собственост в сградата, а негови близки живеят в нея. Поискал е събирането на доказателства във връзка с тези твърдения. Съдът е отхвърлил това искане с мотив, че по делото няма доказателства, а и не се твърди, че издателят на акта се намира в родствени или приятелски взаимоотношение с жалбоподателя. Възражението за наличие на основания за отвод по чл. 10, ал. 2, вр. чл. 33 АПК на органа е потвърдено от жалбоподателя в хода по същество и в писмената защита. С решението си Административен съд Бургас е описал установените по делото факти, съдържанието на приетата по делото СТЕ и показанията на разпитаните свидетели. От правна страна е посочил съдържанието на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, приел е, че липсва спор за категория на строежа, която е пета съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „б“ ЗУТ и без да обсъди възражението за наличие на основания за отвод на органа е намерил, че заповедта е издадена от компетентен орган. Счел е, че е налице нарушение в процедурата по връчването на заповедта, но то не е квалифицирано като съществено, а предпоставя незапочването да тече на срока за обжалването й. След описание на приложимите правни норми е направен извод, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. За него не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но се изисква разрешение за строеж, каквото не е налице, а това квалифицира строежът като незаконен. По отношението на момента на изграждането му е намерено, че процесната водопроводна канализация е изпълнена в периода между 2004 г. - годината в която съсобствениците в имота са разпределили реалното ползване и 2015 г., съгласно посоченото в констативния акт, поради което не може да се приеме, че представлява търпим строеж по смисъла на § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.) и същата подлежи на премахване. Уважено е възражението на жалбоподателя, че заповедта неправилно е насочена към него заради липсата на доказателства, че той е извършител на строежа или същият е негова собственост и тъй като от експертизата и останалите ангажирани доказателства е установено, че процесната канализация не е ползвана от И., съдът е отменил заповедта в частта с която последният е задължен да премахне незаконния строеж. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да отхвърли жалбата срещу останалата част на заповедта, съдът се е позовал на практика на ВАС, като е посочил, че при установяване, че адресатът на заповедта не е извършител на строежа, заповедта подлежи на отмяна, но само в частта, в която е постановено премахването от посочения субект, а не изцяло поради материална незаконосъобразност. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно в оспорената част. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е обосновал правни изводи без да е установил изцяло фактическата обстановка по спора с оглед наведените възражения и твърдения на страните. Въобще не е обсъдено възражението на жалбоподателя за наличие на основания за отвод по чл. 10, ал. 2, вр. чл. 33 АПК на органа и не са събрани поисканите от него доказателства за да се провери дали действително съществуват такива основания - дали лицето заемащо длъжността кмет и негови близки притежават обекти в етажната собственост, дали тези обекти обслужват процесната външна канализация и имат ли посочените лица съпричастност към извършването й. При тази проверка ще се установи дали при постановяването на заповедта е спазено изискването на чл. 10, ал. 2 АПК. Посоченият текст разпорежда, че в административното производство не може да участва длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някое от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност, като на основание чл. 33, ал. 1 АПК то има задължение да се отведе. Съгласно чл. 172а АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове какво приема за установено въз основа на тях. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът не е определил правилно спорните въпроси по делото с оглед възражението за наличие на основания за отвод на органа и не е формирал фактически и правни изводи по тях. Допуснатото нарушение при постановяване на съдебното решение е особено съществено поради забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания от касационната инстанция, тъй като последната не разполага с възможност да извърши проверка относно спазването на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта, респективно да разгледа по същество останалите доводи на страните по съществото на спора. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери и правилността на оспорения административен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Налице са предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и след отмяна на съдебното решение, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да установи фактическата обстановка по спора въз основа на твърденията и възраженията на страните и всички допустими доказателства, като провери законосъобразността на оспорения административен акт в неотменената му част по останалите основания на чл. 146 АПК При този изход на спора не могат да бъдат присъждани разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,