Решение № 663 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2009 г.

Решение № 663 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Д. С. С. против въззивно решение на В. окръжен съд № 1012/10.07.2009 г., постановено по гр. д. № 824/2009 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на В. районен съд № 395/16.02.2009 г. по гр. д. № 5276/2008 г., с което е прогласена нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1 от сключения между [фирма], [населено място] и К. П. П. ЕГН [ЕГН] и е отхвърлен предявения от дружеството срещу П. иск за заплащане на неустойка в размер на 2 250 лв. за неизпълнение на задължения, поети с прогласената за нищожна клауза. С жалбата са заявени и обосновани доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. С определение № 1235/14.10.2009 г. по гр. д. № 1477/2009 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправен въпрос: допустимо ли е в съдържанието на трудовия договор да се включи клауза с предварително фиксирана сума /неустойка/, която служителят да заплати на работодателя, ако в рамките на определен в трудовия договор срок след прекратяване на трудовото правоотношение постъпи на работа при конкурентен работодател. Отговор на поставения въпрос е даден от Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение с Р. № 561/17.06.2010 г., постановено съгласно чл. 291 ГПК по гр. д. № 1717/2009 г. в производство по чл. 290 ГПК. Клаузата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от трудовия договор между страните противоречи на закона и е недействителна. Уговорката е в противоречие с предвиденото в чл. 48, ал. 3 от Конституцията на РБ право на всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа. По касационната жалба: Жалбата е неоснователна. Не са налице твърдяните в жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение, поради неправилност. Обосновано въззивният съд е приел, че уговарянето на неустойка при неизпълнение на предвидено в индивидуален трудов договор задължение, вменено на работника е недопустимо предвид факта, че по своя характер неустойката представлява обременяващо и по-неблагоприятно за работника задължение от предвидените в трудовото законодателство, поради което клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от трудовия договор между страните са недействителни. Правилно предявеният инцидентен установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ е уважен, като е прогласена нищожност на чл. 3, ал. 1 от трудовия договор и е отхвърлен предявения от дружеството иск за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължения, поети от служителката с прогласената за нищожна клауза. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение