Определение № 60178 от 19.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3156/2016 г.
ВКСI гражданско отделение19.11.2021 г.докладчик Дияна Ценева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 67550 от 12.10.2021 г. на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК, за връщане на сумата 552 477 лв., внесена по ч.гр.д. № 615/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. като обезпечение в производството по чл. 303 ГПК по искането за спиране изпълнението на решение № 325 от 07.01.2015 г. по гр.д. № 3166/2015 г. на ВКС, ІV г.о.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 282, ал.5 във вр. с чл. 309 ГПК. С влязло в сила решение № 325 от 07.01.2015 г. по гр.д. № 3166/2015 г. на ВКС, ІV г.о. е отменено решение № 486 от 12.03.2015 г. по гр.д. № 3427/2014 г. на Софийски апелативен съд и е постановено друго, с което е допуснато принудително изпълнение на територията на Република България на разпореждане /заключение/ от 19.04.2013 г. по дело № 16498/2013 г. на Първи районен съд-Букурещ, Република Румъния, с което е допуснато принудително изпълнение в полза на Агенция за плащания и участие в земеделието /АПИА/ на Република Румъния за заплащане от „Първа инвестиционна банка” АД, Република България, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 831094393, на основание банкова гаранция № 000LG-L-003539/ 24.09.2012 г. за сумата 278 192.60 евро, за сумата 19 000 леи и разноските по изпълнението. С определение № 30 от 15.02.2016 г. по ч.гр.д. № 615/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., във връзка с подадената от „Първа инвестиционна банка” АД молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК, е спряно изпълнението на влязлото в сила решение № 325 от 07.01.2016 г. по гр.д. № 3166/2015 г. на ВКС, ІV г.о., като е констатирано, че с 3 бр. преводни нареждания от 05.02.2016 г. молителят „Първа инвестиционна банка” АД със седалище гр. София, е внесла като обезпечение сумата 544 097.44 лв., 8 250 лв. и 130 лв. С решение № 82 от 02.08.2017 г. по гр.д. № 3156/2016 г. на ВКС, І г.о., влязлото в сила решение № 325 от 07.01.2016 г. по гр.д. № 3166/2015 г. по описа на ВКС, І. г.о., е отменено на основание чл. 303, ал.1, т.3 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС. С решение № 77 от 16.07.2018 г. по гр.д. № 3180/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 486 от 12.03.2015 г. по гр.д. № 3427/2014 г. на Софийския апелативен съд е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С въззивно решение № 748 от 14.04.2020 г. по в.гр.д. № 3679/2018 г. на Софийски апелативен съд, постановено при повторното разглеждане на делото, е отменено разпореждане от 09.06.2014 г. по гр.д. № 4920/2014 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е допуснато изпълнение на територията на Република България на разпореждане /заключение/ от 19.04.2013 г. по гр.д. № 16498/2013 г. на Първи районен съд-Букурещ, Република Румъния. С определение № 917 от 29.12.2020 г. по гр.д. № 2786/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, поради което на основание чл. 296, т.3 ГПК е влязло в сила. С молба вх. № 67550 от 12.10.2021 г. на „Първа инвестиционна банка” АД е направено искане за връщане на внесеното парично обезпечение. Видно от изготвената справка, сумата в общ размер 552 477 лв., внесена като обезпечение, е налична по сметката за обезпечения на ВКС. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на парично вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В конкретния случай тези предпоставки не са налице. Производството по делото не е прекратено, а е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който е допуснато принудително изпълнение в полза на Агенция за плащания и участие в земеделието /АПИА/ на Република Румъния за заплащане от „Първа инвестиционна банка” АД на основание банкова гаранция № 000LG-L-003539/ 24.09.2012 г. за сумата 278 192.60 евро, за сумата 19 000 леи и разноските по изпълнението. Молителят не твърди и не представя доказателства, че е погасил задължението за плащане на посочените суми. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че молбата за връщане на внесеното обезпечение по чл.чл. 309, ал.1 във вр. с 282, ал. 2 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от гореизложеното съдът