Определение № 212 от 30.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 153/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], София П. Т. и Б. А. Т., [населено място] срещу определение № 199/18.01.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 139/12г. от Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната им жалба против издадена заповед за изпълнение № 8077/27.06.2011г. по ч.гр.д.№ 10330/11г. на Пловдивския районен съд. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и молят за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че не е предвидена процесуална възможност за обжалване на заповедта за изпълнение, поради което е оставил частната жалба без разглеждане. Определението е правилно. Съгласно чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните. В случаите на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, на обжалване подлежи разпореждането за незабавно изпълнение, но не и издадената заповед за изпълнение. Видно от основанията и петутима на частната въззивна жалба се атакува издаването на заповедта за изпълнение, поради което окръжният съд правилно я е оставил без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд