Определение № 13619 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11645/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП, приподписана от гл. юрк. Петракиева, срещу Определение № 3251/11.11.2024 г. на Административен съд (АС) – Русе, постановено по адм. д. № 849/2024 г., с което е прекратено производството по делото и същото като преписка е изпратено на главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 62 АПК вр. § 2 ДР на ДОПК в Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-03001824132390-004-001 от 02.08.2024 г. при съобразяване на мотивите на съдебния акт. Поддържа се неправилност на определението, аргументирана с довод за съответствие между мотивите и диспозитива на АПВ. Иска се отмяната му и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по спора. Ответникът по частната жалба, И. П. А., не ангажира становище по нея. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира, че частната жалба срещу определението е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в преклузивния срок по чл. 230 от АПК срещу подлежащо на оспорване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения: Оспореният пред АС Русе АПВ е издаден по искането на И. П. А. да бъде извършено възстановяване на установени с изпълнен преди отмяната му по съдебен ред РА задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски в размер на 160 045,60 лв. заедно с дължимите лихви. С АПВ е разпоредено възстановяване на сума в размер на 160 045.60 лв., включваща суми по ДЗПО- УПФ, ЗО, ДОО, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, както и сума в размер на 24 756,21 лв., включваща лихви върху годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, които лихви са за периода от 21.04.2023 г. до 02.08.2024 г. (от датата на плащане на задължението по РА до датата на възстановяването с издадения АПВ). Това разрешение е намерило отражение както в съобразителната част на акта, вкл. таблицата на стр. 3 от АПВ, така и в диспозитива му. При административното обжалване на АПВ той е потвърден с Решение № 194 от 08.10.2024 г. на частния жалбоподател. При тази фактическа установеност АС Русе е приел, че е сезиран със спор следват ли се лихви върху платените по отменения РА и подлежащи на възстановяване суми за ДЗПО - УПФ, ЗО и ДОО. Констатирал е, че обстоятелствената част на АПВ съдържа конкретни съображения за дължимост на възстановяване на недължимо събраните суми за ЗОВ по отменения РА, но липсва основание те да бъдат върнати със законната лихва за изтеклия период по аргумент от чл. 129, ал. 6 от ДОПК. Така обективираната воля на органа в мотивите на акта според първостепенния съд не е намерила отражение в разпоредителната му част - чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, субсидиарно приложим на основание § 2 ДР на ДОПК. Пропускът на органа да отрази съображенията си в разпоредителната част на акта засяга възможността на адресата своевременно и пълно да упражни правото си на защита. Несъответствието между действителната воля на издателя на акта и тази, обективирана в самия акт, представлява очевидна фактическа грешка, поправката на която се извършва по реда на чл. 62 от АПК дори след изтичане на срока за обжалване. АС Русе подчертава, че грешката е от формален характер, не засяга същността на волеизявлението на органа, но създава неясноти и трудности относно предмета на оспорване. При констатираната липса на диспозитив относно претендираните лихви върху внесените суми за ЗОВ, съдът е приел, че не е налице предмет на спора, по който следва да се произнесе. Определението е неправилно. Регламентацията на прихващането и възстановяването по ДОПК е отклонение от общите правила на данъчно-осигурителния контрол, което следва от систематичното й място в дял втори на кодекса. Чл. 128 ДОПК дефинира подлежащите на прихващане суми, а чл. 129 - процесуалните правила за прихващането и възстановяването. По силата на чл. 129, ал. 2 след постъпило искане за прихващане или възстановяване компетентният орган по приходите извършва преценка дали да възложи ревизия (чл. 110, ал. 2 ДОПК) или проверка (чл. 110, ал. 3 ДОПК.) В първата хипотеза относно формата на акта за приключването й ще е приложима нормата на чл. 120 ДОПК, а във втория – тази на чл. 129, ал. 3 ДОПК. В отлика от регламентацията на ревизионния акт – чл. 120 ДОПК, кодексът не съдържа реквизитите, които следва да съдържа АПВ. Според редакцията на чл. 129, ал. 3 ДОПК актът за прихващане или възстановяване обективира положително произнасяне на органа, такова е и съдържанието на образеца, използван в практиката на приходната администрация. Реквизитите на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК и тези по чл. 120, ал. 1, т. 6 ДОПК са идентични - според първия кодекс с разпоредителната част се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; а според ДОПК РА съдържа разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им. Разликата произтича от обстоятелството, че с ревизионен акт се установява и отговорност за чуждо задължение – чл. 19 ДОПК, чл. 177 ЗДДС. В контекста на изложеното оспореният пред АС Русе съдържа разпоредителна част, с която е дефинирано правото на А. да получи възстановяване на конкретно определени суми. АПВ съдържа подробна аргументация кои поискани от него за възстановяване суми не подлежат на такова по преценката на приходния орган. Липсата на изричен диспозитив „отказвам да възстановя лихви върху платените от А. задължения за ЗОВ за периода от датата на плащане на задължението по РА до датата на възстановяването с АПВ“ по преценката на настоящия съдебен състав не обективира непълнота по чл. 62, ал. 1 АПК, нито очевидна фактическа грешка по чл. 62, ал. 2 АПК от естество да създаде неяснота за предмета на оспорване – отказ да се възстановят лихви върху внесените от А. по отменения РА задължителни осигурителни вноски, чиято величина е въпрос на отнасяне на колони 2, 3 и 4 от таблицата в АПВ към всеки достъпен в интернет лихвен калкулатор. По тези съображения настоящият касационен състав приема, че АС Русе е сезиран със спор с ясно дефиниран от съдържанието на АПВ предмет. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първостепенния съд за продължаване на производствените действия по разглеждане на жалбата.