Определение № 3386 от 02.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 108/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК.

Подадена е молба ответника по касационната жалба и по иска Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, чрез адв. А. Д., за изменение на решение № 122 от 26. 02. 2024 г. по гр. д. № 108/2023 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, чрез присъждане в полза на сдружението на сумата 7715, 59 лв. – част разноските за адвокатско възнаграждение, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, съответна на неуважената част от подадената касационна жалба.

Ищцата М. К. И. не е подала отговор на молбата.

Подадена е молба от адвокат А. С. И., САК, пълномощник на жалбоподателката-ищца М. К. И., за изменение на решение № 122 от 26. 02. 2024 г. по гр. д. № 108/2023 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, чрез увеличение размера на определеното по реда на чл. 38 ЗА, в полза на адв. А. С. И., адвокатско възнаграждение за безплатно осъщественото правно съдействие и процесуално представителство на ищцата М. К. И. пред касационната инстанция.

От ответната по молбата страна Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е подаден писмен отговор, чрез адв. А. Г. Д., с който се изразява становище, че при определяне на възнаграждението следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 9, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2003 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

1. По молбата, подадена от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“.

Молбата по чл. 248 ГПК е допустима - подадена от легитимирано лице, подало списък по чл. 80 ГПК, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (решението по чл. 290 ГПК е обявено на 26. 02. 2024 г., а молбата по чл. 248 ГПК е изпратена на 29. 02. 2024 г.).

Разгледана по същество, молбата е основателна.

С постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по отговорността на ищцата за разноските, направени от сдружението при разглеждане на делото пред първата и въззивна инстанции, но е пропуснал да присъди в полза на дружеството разноски за касационната инстанция според уважената част от жалбата.

Предвид частичното уважаване на касационната жалба на ищцата –за сумата 28000 лв. и неуважаването й над сумата 28000 лв. до сумата 103823, 32 лв., ищцата следва да понесе, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, отговорността за 73 % от разноските, направени от сдружението при разглеждане на делото пред касационната инстанция. Същото е направило разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 10563, 52 лв. с ДДС, от която сума ищцата следва да бъде осъдена да заплати 7711, 37 лв.

2. По молбата, подадена от адвокат А. С. И..

Молбата е допустима и основателна.

В мотивите към решението съдът е приел, че ответникът по иска следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към подаване на касационната жалба, да заплати на адв. И. сумата 1000 лв. адвокатско възнаграждение за безплатно предоставената на ищцата правна защита пред настоящата инстанция, съобразно защитения имуществен интерес (уважената част от касационната жалба). Основателно е оплакването на адв. И., че така определеният размер е занижен. Същият е под предвидения в наредбата, в относимата й редакция, минимален размер от 1484, 70 лв. При съобразяване на критерия фактическа и правна сложност на делото не е отчетено обстоятелството, че правният спор е с международен елемент, както и че касационното производство се е развило в двете му фази – по чл. 288 ГПК и фаза по провеждане на открито заседание и разглеждане на касационната жалба по същество. Не е съобразена и фактическата и правна сложност на делото. Отчитайки тези обстоятелства, определеното на адв. И. възнаграждение за безплатно предоставената правна защита и съдействие следва да бъде увеличено от 1000 лв. на 3000 лв. Неоснователно е възражението на насрещната страна, че в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА определеното от съда адвокатско възнаграждение не може да надвишава минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение