Определение № 3182 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1984/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. С. П., като пълномощник на Н. Д. Н. срещу разпореждане № 290/28.03.2024 г. по гр. д. № 70/2024 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя частна касационна жалба вх. № 1986/18.03.2024 г. срещу постановеното по същото дело определение № 142/21.02.2024 г. Ответниците по частната жалба Я. С. Г. и Н. С. К., представлявани от адв. Д. А., оспорват същата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение № 142/21.02.2024 г. по гр. д. № 70/2024 г. по описа на Варненски апелативен съд е потвърдено протоколно определение от открито съдебно заседание от 22.01.2024 г., инкорпорирано в протокол № 81/24.01.2024 г. по в. гр. д. № 1725/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Н. с вх. № 6037/11.03.2022 г. за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното по въззивното дело решение № 395/23.02.2021 г. Срещу това определение Н. Д. Н. е подал частна касационна жалба вх. № 1986/18.03.2024 г. С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 290/28.03.2024 г. по гр. д. № 70/2024 г. по описа на Варненски апелативен съд, последната била върната с мотиви, че постановеното по делото определение № 142/21.02.2024 г. е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 274, ал. 2 от ГПК, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/23.06.2022 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2018г. на ОСГТК. Настоящият състав приема, че определение № 142/21.02.2024 г. по гр. д. № 70/2024 г. по описа на Варненски апелативен съд подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд. То потвърждава отказа за възстановяване на пропуснат срок по молба по чл. 64, ал. 2 ГПК. Следователно, неотносими са изложените от Апелативния съд доводи, че приложение следва да намерят указанията дадени в ТР № 2/23.06.2022 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК, доколкото постановеното определение няма преграждащ характер. Случаят е сред примерите по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК, дадени в ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС за определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателното решение е задължително за съдилищата. Допълнително, определението с отказа по чл. 64, ал. 2 ГПК е по гражданско дело по иск за собственост, т.е. осъществено е и изискването по чл. 274, ал. 4 ГПК. Изложеното налага настоящият състав да отмени разпореждането за връщане на частната касационна жалба и да върне делото на Варненския апелативен съд за извършване на действията по администрирането й. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.