Определение № 164 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2020 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 5215999/23.12.2019 г., подадена от името на малолетния Д. Г. С., представляван от майка си Д. Ф. С., чрез адв. Й. Б., за отмяна на влязлото в сила решение от 20.05.2019 г., постановено по гр. дело № 81651/2018 г. на Софийския районен съд (СРС), с което е уважен иск по чл. 237, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД на Е. С. С. срещу малолетния молител, като е отменен договор за дарение, сключен във формата на нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № .... г. на нотариус с рег. № ..., по силата на който ищцата (сега ответница по молбата за отмяна) е дарила на малолетния молител (ответник по иска), представляван от родителите си Г. Н. С. и Д. Ф. С., недвижим имот (подробно описан), находящ се в [населено място], Столична община, [улица], съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ...., представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, заедно с ½ идеална част от сградата и с 1/3 идеална част от 1025/1400 идеални части от урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата. В молбата се навеждат основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК. Излагат се твърдения и съображения, че в исковото производство са били нарушени правилата на чл. 46, ал. 2 и ал. 3 от ГПК – преписите от исковата молба и приложенията ѝ са били връчени на малолетния молител (ответника по иска) чрез ответницата по молбата за отмяна (ищцата), която е негова баба; призовката за откритото съдебно заседание, както и съобщенията за решението са били връчени на малолетния молител чрез неговия дядо Н. С. – съпруг на ответницата по молбата за отмяна. Твърди се и че отговорът на исковата молба, с който е признат иска от името на малолетния молител, е подаден от неговия баща Г. С., като се поддържа, че между тях е налице противоречие на интереси и в тази връзка, освен че се изтъква самото признание на иска, се твърди и че между родителите на малолетния молител е висящо бракоразводно производство, в рамките на което всеки от тях двамата иска да му бъде предоставено ползването на процесния имот, в качеството му на семейно жилище, като майката иска и предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетния молител, каквито са и постановените привременни мерки по бракоразводното дело, а бащата не е направил такова искане. Поддържа се, че вследствие на тези нарушения, малолетният молител е бил лишен от пълноценно участие в исковото производство чрез своята майка, която не е била уведомена за образуваното дело. Поддържа се и че в нарушение на чл. 29, ал. 4 от ГПК, на малолетния молител не е бил назначен особен представител по делото. Твърди се и че майката на малолетния молител е узнала за влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, на 26.11.2019 г., когато препис от същото ѝ е бил връчен заедно с препис от въззивната жалба по бракоразводното дело № 51757/2017 г. на СРС. Ответницата по молбата за отмяна Е. С. в отговора си поддържа становище и съображения за процесуална недопустимост на молбата, като подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, както и за неоснователност на същата. Съдът намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е редовна и процесуално допустима. Тя е подадена от името на процесуално легитимирано за това лице, чрез процесуален пълномощник, надлежно упълномощен от представител по закон на малолетния молител, като между тях не е налице противоречие на интереси. Молбата съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК, вписана е и е подадена в рамките на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. Доводите за недопустимост на молбата, наведени с отговора на ответницата по нея, са неоснователни. Неоснователно същата се позовава на вписването на исковата молба по чл. 237, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД и отбелязването на влязлото в сила решение. Това вписване и отбелязване, съгласно разпоредбите на чл. 114, б. „а”, ал. 2, изр. 2 и чл. 115, ал. 2 от ЗС, има само презумптивно оповестително действие спрямо всички трети лица, което не може да се приравни на изискването на разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК за реално узнаване на решението от молителя, който иска неговата отмяна. От представените с молбата за отмяна писмени доказателства се установяват твърденията в същата, че препис от влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е приложен като писмено доказателство към въззивната жалба с вх. № 5169591/17.10.2019 г., подадена от бащата на малолетния молител срещу бракоразводното решение № 229105/30.09.2019 г. по гр. дело № 51757/2017 г. на СРС. Твърдяната дата 26.11.2019 г. на връчването на преписите от тази въззивна жалба и от влязлото в сила решение като приложение към нея на майката на малолетния молител, не е надлежно удостоверена с представените писмени доказателства, но считано и от надлежно удостоверената дата на подаването на въззивната жалба ведно с приложенията ѝ в съда – 30.09.2019 г., преди която същите е невъзможно да са били връчени, преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК е спазен, тъй като е изтекъл на 30.12.2019 г., а молбата за отмяна е подадена преди това – на 23.12.2019 г. Предвид гореизложеното, образуваното производство по молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално допустимо, поради което делото следва да се докладва на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение