Решение № 13163 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2012 г.

Решение № 13163 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2012 г., VI о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба от Директора на Столична регионална здравна инспекция, против Решение № 1308/12.03.2012 г. по адм. д. № 6343/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено като незаконосъобразно хигиенно заключение изх. № 40-23-64 от 05.08.2010 г. на Директора на Столична инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, с което е посочено, че аптека на бул. "Христо Ботев" № 14 не отговаря на изискванията на Приложение № 8 към чл. 12, ал. 3 от Наредба № 28 на Министерство на здравеопазването. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 2 от АПК, а именно, че оспореното хигиенно заключение не притежава белезите на самостоятелен административен акт, който да подлежи на оспорване, а е част от процедурата по издаване на окончателен такъв - Разрешение за осъществяване на търговия на дребно с лекарствени продукти, като на обжалване подлежи единствено отказа за издаване на разрешението. Ответникът по касационната жалба - "Билефарма" ЕООД, чрез процесуален представител ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд, което счита за правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Шесто отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: С обжалваното решение е отменено хигиенно заключение изх. № 40-23-64 от 05.08.2010 г. на Директора на СИОКОЗ, в което е посочено, че помещенията на аптека за лекарствени продукти, с изключение на приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура на "Билефарма" ЕООД, находящи се в гр. София, бул. "Христо Ботев" № 14 не отговарят на изискванията на Приложение № 8 към чл. 12, ал. 3 от Наредба № 28 на МЗ, за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти /Наредба № 28 на МЗ/. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е приел, че към момента на издаване на оспореното хигиенно заключение от 05.08.2010 г., същото не е било част от документите за издаване на разрешително, съобразно редакцията на чл. 228, ал. 1 от ЗЛПХМ /ред. ДВ, бр. 59 от 31.07.2010 г./, следователно заключението е подлежало на самостоятелно съдебно обжалване. Решаващият състав е разгледал хигиенното заключение изх. № 40-23-64/05.08.2010 г. по същество и го е отменил като незаконосъобразно. Така постановеното решение е по недопустимо оспорване, което налага неговото обезсилване на основание чл. 209, т. 2 от АПК и прекратяване производството по делото. На оспорване по съдебен ред подлежат административните актове и отказите за тяхното издаване. Легалното определение за административен акт се съдържа в нормата на чл. 21 от АПК, като съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК не са индивидуални административни актове, волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Основателни са възраженията на Директора на СРЗИ, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по жалба против акт, който не подлежи на оспорване. Разпоредбата на чл. 228 от ЗЛПХМ разписва реда за издаване на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека. Съобразно редакция на ЗЛПХМ /ДВ, бр. бр. 59 от 31.07.2010 г./, действаща към момента на издаване на оспореното хигиенно заключение, процедурата се свежда до представяне на документите, указани в чл. 228, ал. 1, т. 1 - 8 от с. з. пред съответната РИОКОЗ, която в 14-дневен срок от постъпването им изготвя хигиенно заключение. Последната в 3-дневен срок от изготвяне на хигиенното заключение изпраща документите в Министерството на здравеопазването, където съобразно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от ЗЛПХМ министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник-министър издава търсеното разрешително, въз основа на мотивирано предложение. В чл. 229, ал. 5 на ЗЛПХМ изрично е посочено, че отказът на министъра на здравеопазването за издаване на разрешение подлежи на обжалване. Така описаната процедура за издаване на разрешение за търговия налага извода, че е налице сложен процес, съдържащ няколко волеизявления, всяко от което няма самостоятелно значение и представлява част от процедурата за издаване на съответното разрешително. Аргумент в тази насока е изричното законодателно решение, че на обжалване подлежи единствено отказът на министъра на здравеопазването за издаване на разрешение за търговия - чл. 229, ал. 5 от ЗЛПХМ. Следователно хигиенното заключение на РИОКОЗ/РЗИ е част от производството по издаване на разрешение за търговия, и като такова не е приравнено на административен акт по арг. от чл. 21, ал. 5 от АПК, респ. не подлежи на самостоятелно обжалване. След като първоинстанционният съд е приел обжалваното хигиенно заключение за индивидуален административен акт и е постановил решение по същество, то той е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. Воден от горното и на основания чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - Шесто отделение,