Определение № 4134 от 06.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2990/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. К. срещу определение рег.№ 3024 от 13.11.2025 г. по ч.гр.д.№ 2949 от 2025 г. на Софийския апелативен съд, 4-ти граждански състав. С него е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 264557 от 14.03.2025 г., подадена от С. С. К. срещу определение от открито съдебно заседание, проведено на 26.11.2024 г. по в.гр.д.№ 607 от 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, III „Б“ въззивен състав, с което е отказано спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 56804 от 2023 г. на Софийския районен съд, 88 състав и е прекратено делото пред САС. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. В писмени отговори от 17.02.2026 г. и 23.02.2026 г. ответниците по частната жалба Е. М. М., М. М. М. и П. С. Д. оспорват същата. Останалите ответници по жалбата Е. И. М., Е. М. М., Й. Д. М. и К. Х. М.- М. не вземат становище. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /обжалваното определение е било съобщено на С. С. К. на 09.12.2025 г., а частната жалба е подадена на 15.12.2025 г./ и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК. По същество, частната жалба е неоснователна, поради следното: Съгласно чл.274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат само два вида определения на съдилищата: тези, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Постановеното от Софийския градски съд определение от съдебно заседание, проведено на 26.11.2024 г., с което е отказано спиране на делото, не е измежду тях: В ГПК не е предвидена изрична възможност за обжалване на този вид определения, нито определението прегражда по-нататъшното развитие на делото. Ето защо, обжалваното определение, с което съставът на Софийския апелативен съд е приел, че определението от 26.11.2024 г. на СГС не подлежи на обжалване и поради това е оставил без разглеждане като недопустима подадената от С. К. частна жалба срещу това определение, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК частният жалбоподател е длъжен и следва да бъде осъден да заплати на Е. М. М. направените от нея разноски за адвокат по настоящото дело на ВКС в размер на 350 евро, съгласно представените към отговора на частната жалба списък за разноски и доказателства за плащането им. По изложените съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение