Определение № 97 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадена срещу въззивно решение № 1031/02.05.2019 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 344/2015 г. Въззивният Софийски апелативен съд, като отменил решението на първостепенния Кюстендилски окръжен съд, осъдил солидарно ЕТ “Васил Туйов Буда“, на основание чл. 200 КТ, Д. Г. Т., на осн. чл. 45 ЗЗД и “Понсстройинженеринг“ АД, на осн. чл. 49 ЗЗД, да заплатят: обезщетения за неимуществени вреди – страдания поради смъртта на И. Д. Д., настъпила на 15.10.2010 г., както следва: 76 000 лв. на С. И. Д., 56 000 лв. на Р. А. И., 46 000 лв. на Р. И. Д. и 46 000 лв. на Д. Л. Д., ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху главниците, считано от 15.10.2010 г. до окончателното издължаване; адвокатски възнаграждения, определени по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, в размер на 8120 лв. на адв. Х. Н. и 5 000 лв. на адвокат Е. Ц.; дължима държавна такса по сметка на въззивния съд в размер на на 13 440 лв. и съдебни разноски в размер на 500 лв. Отхвърлил исковете на С. И. Д., Р. А. Д., Д. Л. Д. и Р. И. Д. по чл. 49 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу “РУАЛ“ ЕООД и по чл. 45 и чл. 86,1 ал. 1 ЗЗД срещу С. П. С. за солидарното им осъждане с посочените по-горе ответници. Ответникът “Понсстройинженеринг“ АД, представлявано от управителя А. Л., чрез адв. Т. Д., обжалва въззивното решение в частта, в която е осъден на осн. чл. 49 ЗЗД да заплати солидарно с ЕТ “Васил Туйов Буда“ и Д. Г. Т. на С. И. Д., Р. А. Д., Д. Л. Д. и Р. И. Д. обезщетение за неимуществени вреди, компенсаторна лихва и съдебноделоводни разноски. Навежда доводи за недопустимост на въззивното решение, евентуално – за неправилност. Ищците по делото - С. И. Д., Р. А. Д., Д. Л. Д. и Р. И. Д., отговарят в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски за инстанцията. Отговор от ЕТ “Васил Туйов Буда“ и Д. Г. Т. не е депозиран. “РУАЛ“ ЕООД и С. П. С. не са насрещни страни по тази касационна жалба. Ищците по делото С. И. Д., Р. А. Д., Д. Л. Д. и Р. И. Д., чрез адвокат Х. Н., са подали насрещна жалба срещу въззивното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове срещу “РУАЛ“ ЕООД, на осн. чл. 49 и чл. 86 ЗЗД и срещу С. П. С., на осн. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, както и съдебноделоводните разноски. Петитумът е: ако касационната жалба на ответника “Понсстройинженеринг“ АД бъде разгледана, тогава ВКС да се произнесе и по тяхната касационна жалба, като уважи исковете и против посочените по-горе ответници. Излагат доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират разноски за инстанцията. Отговори не са депозирани. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба на “Понсстройинженеринг“ АД е допустима – подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Насрещната жалба на С. И. Д., Р. А. Д., Д. Л. Д. и Р. И. Д. е недопустима, по следните съображения: Касационната жалба на “Понсстройинженеринг“ АД поставя във висящност, както спора с ищците за съзъдълженост на касатора, наред с другите осъдени, да плати обезщетение, още и този между ответниците ЕТ “Васил Туйов Буда“ и Д. Г. Т. относно наличието на солидарност между тях в отгворността към ищците. Насрещни страни по тази касационна жалба, освен ищците, са още и ЕТ “Васил Туйов Буда“ и Д. Г. Т.. Решението в отношенията между тях има обвързващата ги сила на мотивите. Тази жалба няма нито деволутивенн, нито суспенсивен ефект по отношение на въззивното решение, постановено в частта по исковете на С. И. Д., Р. А. Д., Д. Л. Д. и Р. И. Д. против “РУАЛ“ ЕООД, на осн. чл. 49 и чл. 86 ЗЗД и срещу С. П. С., на осн. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД. В тази част, като необжалвано решението е влязло в сила. Ищците не могат да се ползват от правата по чл. 287, ал. 2 ГПК по отношение на въззивното решение, с което исковете им против посочените две страни са отхвърлени. По жалбата на “Понсстройинженеринг“ АД ищците са насрещни страни само по спора им с този касатор и като такива могат да подават насрещна касационна жалба само срещу въззивното решение, постановено по исковете им против тази страна. Ето защо, насрещната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане и образуваното по нея производство – прекратено. След влизане в сила на определението за частично прекратяване на производството, съставът на ВКС ще се произнесе по окончателно определения спор, като разгледа наличието на условия за допускане на касационната жалба,подадена от “Понсстройинженеринг“ АД, по реда на чл. 288 ГПК . МОТИВИРАН от горното, съдът