Решение № 147 от 13.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 505/2009 г.

Решение № 147 от 13.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 505/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на С. Г. Й., чрез пълномощника й адв. Ст. С., против въззивното решение № 1* от 20.11.2008 г. по гр. д. № 449/2008 г. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 3.01.2008 г. по гр. д. № 4260/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката иск за признаване за установено по отношение на ОбСЗГ- гр. В. и О. В. правото на наследниците на П. Г. П., починал на 24.05.62 г., на възстановяване на собствеността върху недвижими имоти в землището на кв. "В" в гр. В., представляващи нива с площ 6 дка в м. "К" и нива с площ от 10.700 дка в м. "Т", при описаните в решението стари граници. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон с искане за отмяната му и вместо това искът бъде уважен. Ответниците не са взели становище по касационната жалба. С определение № 699 от 30.07.2009 г. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по релевантния за изхода на спора въпрос за приложението на § 9 ПЗР на ЗВСВГЗГФ при наличието на разпоредбата на чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ за възстановяване правата на собствениците върху залесени и самозалесили се земеделски земи, вкл. и върху такива, включени в ДГФ, предвиждаща, че възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Като прецени данните по делото, настоящият състав на II г. о. на ВКС, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният иск е отхвърлен, въззивният съд приел, че спорните два имота представляват към настоящия момент залесена територия и с оглед данните на ОбСЗ, гр. В. са включени в ДГФ, поради което и правото на собственост върху тях се възстановява по реда на ЗВСВГЗГФ, съгласно § 9 ПЗР на с. з. Изводът е обоснован от данните в приетото и неоспорено заключение на техническата експертиза и тъй като ищцата не е поискала изменение в петитума на предявения иск в такъв по чл. 13, ал. 2 от приложимия ЗВСВГЗГФ, предявеният такъв по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, който е неприложим, съдът приел за неоснователен. Поставеният въпрос за приложимия закон обосновава необходимостта от произнасяне по него, с оглед релевантността му за извода на съда за неоснователност на иска, чрез тълкуване на разпоредбите на § 9 ПЗР на ЗВСВГЗГФ и чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ, с оглед на това, че предявеният от ищцата иск е по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Ищцата е поддържала в исковата си молба, че е пропуснала срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ да заяви признаване на правото на възстановяване на собствеността върху описаните два земеделски имота, които наследодателят й притежавал преди образуване на стопанството, поради което и е предявила иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. С представените доказателства е установила релевантните за спора обстоятелства - че е наследник на починалия през 1962 г. Панайот П., неин дядо, че последният е притежавал процесните имоти - нот. акт № 74/35 г. и данни от емлячния регистър от 1949 г. за притежаваните непокрити земеделски имоти, както и че наследниците му не са подали заявление за възстановяване на собствеността върху тях - удостоверение на ОбСЗГ, гр. В. от 21.08.2007 г. Установено е от заключението на техническата експертиза, че към момента на коопериране на земите, процесните имоти са били ниви, а към настоящия момент са залесени територии. Представените писмени доказателства представляват такива от предвидените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и установяват правото на наследодателя на ищцата на собственост към момента на обобществяване на имотите. Пропускането на срока за подаване на заявление за възстановяването му в лицето на наследниците обуславя допустимостта на предявения иск, който се явява и основателен, с оглед установяване на релевантните обстоятелства. Въззивният съд неправилно е възприел установеното от техническата експертиза обстоятелство, че спорните имоти се намират в ДГФ, като пречка да се произнесе по основателността на иска. Правната му квалификация по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ или по чл. 13, ал. 2 ЗВСВГЗГФ е дейност на съда, поради което и ако е считал, че е приложим втория закон, то е следвало да се произнесе по съществото на иска въз основа на приложимия според него закон, но не и да го отхвърли само поради дадената от ищцата квалификация като такъв по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Отделно от това, настоящият състав счита, че с оглед данните по делото се касае за земеделски земи, притежавани от наследодателя на ищцата преди образуване на стопанството, поради което и наследниците му имат правото, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ да искат възстановяване на собствеността върху тях. Съгласно чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собствениците върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделски земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в ДГФ, с изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси. Възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1. В настоящия случай, дори и да се приеме, че имотите са включени в ДГФ /за което обстоятелство вещото лице е посочило за наличие на данни от ОбСЗ, без ответниците да са представили съответни доказателства, а и по делото липсват дори и такива твърдения/, то ЗСПЗЗ в цитираната разпоредба на чл. 10, ал. 5 предвижда възстановяване правата на собствениците и върху тях, при липсата на доводи за възмездяване на собственика или наличие на предвидените в разпоредбата изключения за това. ЗСПЗЗ е приет през 1991 г., преди ЗВСВГЗГФ, поради което и разпоредбата на § 9 ПЗР на същия не изключва възстановяването на залесени или самозалесили се земеделски земи, както и земеделски земи, включени в ДГФ, по реда на ЗСПЗЗ, а предвижда детайлизация на процедурата по възстановяване на собствеността върху такива земи, доколкото те не са вече възстановени или по подаденото заявление пред ОбСЗ не е налице постановено решение, видно от съпоставката на ал. 1 и ал. 2 на § 9 ПЗР. В настоящия случай липсват доказателства процесните имоти да са гори или земи от горския фонд, в който случай е приложим ЗВСВГЗГФ /чл. 13, ал. 1, респ. ал. 2/, поради което и възстановяване на правата на наследниците на бившия им собственик следва да се осъществи по реда на ЗСПЗЗ, като предявеният иск следва да бъде подведен под нормата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Същият е допустим и основателен и следва да се уважи, след отмяна на въззивното решение, като неправилно. С оглед изхода на спора на касаторката следва да се присъдят направените разноски в размер на 100 лв. за заплатено възнаграждение на вещото лице. Поради липса на данни за заплатено от страната адвокатско възнаграждение, разноски за него не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение