Определение № 3021 от 12.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1687/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ф. Р. Т., чрез адвокат М. С., против определение № 244 от 28.01.2025 г. по в. гр. д. № 1652/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, V възз. гр. състав, с което съдът е оставил без уважение молбата ѝ за изменение на постановеното по делото Решение № 884 от 25.10.2024 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че с обжалваното определение съдът неправилно е намалил своевременно поисканите и заплатени разноски за адвокатско възнаграждение от 3200 лева на 1000 лева, без да съобрази всички фактически обстоятелства по делото, количеството извършена работа и предприетите действия. Твърди, че претендираният хонорар от общо 3200 лева е справедлив и обоснован, тъй като включва проучване на гр. д. № 751/2022 г. на РС- Айтос, изготвяне на въззивна жалба, частни жалби пред ОС- Бургас и ВКС и явяване в открито съдебно заседание, а делото се отличава с фактическа и правна сложност. Иска отмяна на определението и уважаване на искането по чл. 248 ГПК за присъждане на претендираните разноски в пълен размер. Ответната страна по жалбата- Н. В. М. не е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима- подадена е в указания от съда срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- определение на въззивен съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК. Производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което не е необходимо извършване на преценка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване (т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Въззивното производство по в. гр. д. № 1652/2023 г. на ОС- Бургас е образувано по въззивна жалба на Ф. Р. М. срещу постановеното решение по гр.д.№751/2022г. по описа на Районен съд- Айтос, с което е бил прекратен с развод сключения между Н. В. М., ЕГН [ЕГН], и Ф. Р. М., ЕГН [ЕГН], брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината, предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Н. М., ЕГН [ЕГН], род. на 23.04.2020г., на бащата Н. В. М., ЕГН [ЕГН], като е постановено детето да живее при бащата, определен е режим на контакти на майката Ф. Р. М., ЕГН [ЕГН], с детето Г. Н. М., ЕГН [ЕГН], осъдена е майката Ф. Р. М., ЕГН [ЕГН], да заплаща месечна издръжка на детето Г. Н. М., ЕГН [ЕГН], чрез неговия баща и законен представител Н. В. М., ЕГН [ЕГН], в размер на 180.00 лева, считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, предоставено е ползването на семейното жилище на Н. В. М., ЕГН [ЕГН], и е възстановено предбрачното фамилно име Т. на ответницата Ф. Р. М., ЕГН [ЕГН]. По делото пред въззивния съд са били проведени две открити съдебни заседания- на 20.11.2023г., когато производството е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до влизане в сила на решението по гр. д. № 12853/2023 г. на СГС, образувано по молба по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца с искане за връщане на детето Г. М. в държавата по обичайното му местопребиваване, и на 07.10.2024г., в които жалбоподателката е била представлявана от упълномощен от нея адвокат. Поради частично оттегляне на въззивната жалба с Решение № 884 от 25.10.2024 г. по в. гр. д. № 1652/2023 г. ОС- Бургас е прекратил въззивното производство в частта му за прекратяване на брака, ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата. Със същото решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение на РС- Айтос и е прекратил производството като недопустимо поради липса на компетентност на българския съд по отношение на исковете по чл. 59 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетната Г. М., определянето на местоживеенето ѝ, режима на лични отношения с нея и издръжката й. Ф. М. е претендирала присъждането на 3 200 лева разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представила е три договора за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК за заплатени в брой: 1. 600 лева за запознаване с гр. д. № 751/2022 г. на РС-Айтос и даване на становище, 2. 2400 лева за процесуално представителство по гражданско дело за обжалване на решение по гр. д. № 751/2022 г. на РС-Айтос, включващо изготвяне на всички необходими книжа и документи, вкл. въззивна жалба, частни жалби и т. н. и 3. 200 лева за явяване в открито съдебно заседание. С решението ОС- Б. се е произнесъл по разноските, като съобразно изхода на делото е присъдил в полза на Ф. М. 1 025 лева за въззивната инстанция, от които 25 лева за държавна такса и 1000 лева за адвокатско възнаграждение. За да не присъди претендирания от въззивника адвокатски хонорар в пълен размер, въззивният съд, като е взел предвид вида на исковете, извършените от процесуалните представители действия, тяхната активност, явяване в съдебно заседание и оттеглянето на въззивната жалба в едната част, е намерил за основателно релевираното от въззиваемия възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Отделно от това е изложил мотиви, че разноски за изготвяне на частна и касационна жалба не следва да се присъждат, тъй като не са били поискани своевременно пред инстанцията, в която производството е приключило, а претендираните 600 лева за запознаване с делото на РС- Айтос се включват в договорения хонорар по договора за процесуалното представителство. Затова, като се е позовал на решението на СЕС по дело C-438/22, ОС- Бургас е присъдил в полза на въззивника 1000 лева адвокатски хонорар за въззивната инстанция. С постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 244 от 28.01.2025 г. по в. гр. д. № 1652/2023 г. ОС- Бургас е оставил без уважение искането на Ф. Т. за изменение на решението в частта му за разноските. Определението е правилно. При определяне размера на дължимите в полза на въззивника разноски за защита във въззивната инстанция ОС- Б. правилно е съобразил предмета на спора, вида и обема на извършените от процесуалния представител на жалбоподателката действия по защитата й, както и това, че заплатените от нея разноски за адвокатско възнаграждение се отнасят за обжалване изцяло на първоинстанционното решение, а във въззивното производство тя е оттеглила частично жалбата си, поради което няма право на разноски за оттеглената част. Сумата от 1000 лв., до която съдът е приел, че следва да редуцира направените от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение, съответства на фактическата и правна сложност на делото, включително при отчитане на обстоятелството, че упълномощеният адвокат е представлявал страната и в производството по обжалване на разпореждането за връщане на въззивната жалба, и на осъществените във въззивна инстанция процесуални действия от адвоката- подаване на въззивна жалба, изготвянето на която предпоставя проучване на първоинстанционното дело, молба за спиране на въззивното производство, становище за недопустимост на исковете по чл. 59 СК, както и явяване в проведените открити съдебни заседания. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.: