Определение № 50650 от 07.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 388/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника И. А. К. срещу решение № 84 от 30.11.2021г., постановено по в.гр.д.№ 161/2021г. на ОС Силистра в частта, с която е отменено решението по гр.д.№ 1022/2018г. на Районен съд Силистра и е постановено осъждането на ответника да заплати на „Интервин-2012” ЕООД на основание чл.55 ЗЗД сумата 2 939 евро, дължима по договор за поръчка на мазачна машина, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, ведно с разноски за въззивната инстанция. Решението в частта за отхвърлянето на останалите обективно съединени искове е влязло в сила. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК, искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърлянето на иска. Твърдението е, че „съдът напълно се е абстрахирал от нормите на ГПК и ЗЗД” и въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, поради което е налице хипотезата на чл.280,ал.2,предложение трето ГПК, тъй като очевидната неправилност се установява пряко и единствено от съдържанието на съдебния акт. Поддържа се, че вън от всякаква формална и житейска логика окръжният съд е приел за основателна претенцията на ищеца за сумата от 3 000 евро, получени за поръчка на мазачна машина. Оспорва се правилността на извода, че след като оригиналът на разписката за тази сума се намира у ищеца и той я представя по делото, не може да се намери друго логично обяснение, освен че сумата е предадена именно от него. Възразява, че разписката от 25.09.2016г., издадена от касатора, не съдържа данни от кого му е дадена сумата; че от нейното съдържание не може за се направи извод за сключен договор за поръчка, за срока за изпълнението на поръчката; че не са заявени и доказани в производството конкретните параметри на договор за поръчка, който ищецът твърди, че не е изпълнен (машината не е закупена) и претендира, че сумата е дадена без основание или на отпаднало основание. Счита, че изводите на съда по отношение на уважения иск са в противоречие и взаимоизключващи се с изводите му за неоснователност на претенциите, предмет на останалите предявени от ищеца искове. Представеното изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е идентично по съдържание на касационната жалба В писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ищеца, чиито искове, квалифицирани по: чл.55,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 3 000 евро, дължима като дадена на ищеца без основание или на отпаднало основание за закупуване на мазачна машина и по чл.240, ал.1 ЗЗД за връщане на сума от 2 800 евро и 11 268 лв., дължими по договори за заем, сключени в периода септември 2016г.-февруари 2017г.; съединени в условията на евентуалност с искове, квалифицирани: по чл.55,ал.1,предл.първо ЗЗД за заплащане на сумата 5 800 евро и 11 268 лв. като дадени без основание от ищеца на ответника; по чл.364 ЗЗД за същите суми (5 800 евро и 11 268 лв.) - разноски и претърпени вреди във връзка с водене на дружествени работи; по чл.72 ЗС за същите суми, претендирани като подобрения в имот, собственост на ответника, са били отхвърлени от първоинстанционния съд. Съставът на въззивния съд е посочил, че в исковата молба са въведени твърдения, че между страните е сключен неформален договор за съвместна дейност за производство и пласиране на сладкарски изделия, по силата на който ответникът се е задължил да предостави за извършване на дейността недвижим имот с оборудването, рецепти за продукцията, обучение на персонала, както и се е задължил да следи технологичния процес, а ищецът се задължил да осигури финансиране на производството, вкл. за материали, консумативи, заплащане на персонала и др. Уговорката била загубите и печалбите да се разделят наполовина между страните. Поради необходимост от реконструкция и оборудване на имота за целите на производството, страните сключили договор за заем, като ищцовото дружество поело ангажимент да заплати всички подобрения в имота на ответника, като сумата щяла да бъде прихваната от бъдещата печалба. Страните не постигнали съгласие относно общата дейност и преустановили същата в средата на месец юли 2017 г., като ответникът обещал да върне на ищеца изразходваните средства в срок до месец юни 2017г. Ищецът е посочил, че сума от 3 000 евро е била дадена за закупуване на мазачна машина, която не била купена; посочил е дадени в заем суми; отделно преведени по банков път суми; платени материали за производствена база. Обсъждайки претенцията за сумата 3 000 евро, съставът на окръжния съд е анализирал твърденията на ищеца, че предадената парична сума от 3 000 евро на ответника е била с цел използването й за закупуване на мазачна машина (машина, която служи за намазване на еклери) с оглед реализацията на съвместната дейност, която ответникът не закупил и не дал отчет за изразходването й. Анализирал е и съдържанието на представената от ищеца и неоспорена от ответника разписка от 25 септември 2016г., в която И. К. е посочил, че е получил сумата от 3000 евро за поръчка на мазачна машина. Формиран е извод, че обстоятелството, че оригиналът на тази разписка се намира у ищеца и той я представя като доказателство по делото, не може да намери друго логично обяснение, освен че сумата е била предадена именно от него. При този извод, въззивният съд е приел, че между страните е било постигнато споразумение, имащо елементите на договор за поръчка. Претенцията за заплащане на сумата с оглед отпадналата необходимост от изпълнение (свързана с осъществяваната съвместна дейност) е квалифицирана по чл. 55 ЗЗД. Обосновано е, че дадените средства за изпълнение на поръчката и липсата на данни за изпълнението на възложените действия от страна на ответника, водят до извода за основателност на предявения иск. При извод за основателност на заявеното от ответника възражение за прихващане до размер на 120 лв.(наемна цена за ползван автомобил, собственост на ответника), е счетено, че искът за процесната сума следва да бъде уважен до размер на 2 939 евро, което е обусловило отмяна на първоинстанционното решение в тази част и присъждането на посочената сума на ищеца. Първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на останалите искове е потвърдено и е влязло в сила. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено. От изложените мотиви към обжалваната част от решението не се установява поддържаната от касатора като основание за допускане на касационното обжалване проявна форма на грубия порок „очевидна неправилност”, а именно нарушение на правилата на формалната логика нито в житейски, нито в правен аспект. Съображенията на въззивната инстанция са основани на валидни правни аргументи, като заключението (изводът му, че сумата е дадена от ищеца) следва логически от предпоставката (разписката се намира у него). Съгласно чл.77,ал.1 ЗЗД длъжникът, който е изпълнил има право на разписка, а ако за вземането е бил издаден особен документ от длъжника, при изпълнение той може да поиска връщането му - чл.77,ал.2 ЗЗД. Следователно, ако документът се намира у ищеца, той се легитимира като кредитор на вземането към длъжника; обстоятелството, че този нарочен документ е у кредитора установява, че вземането му не е погасено. Неоснователно касаторът обосновава приложното поле на очевидната неправилност и с аргумента за отхвърляне на другите предявени от ищеца искове. Разписката за сумата 3 000 евро е фактическото основание единствено на иска за връщане на тази сума като дадена във връзка със закупуване на процесната машина. Тя не е основание, фактическо твърдение, на което почиват отхвърлените искове, поради което правните аргументи, послужили за отхвърляне на останалите искове са абсолютно ирелевантни за съображенията за уважаването на този иск. Несъстоятелна е тезата, че изводите на съда по отношение на уважения иск са в противоречие и взаимоизключващи се с изводите му за неоснователност на претенциите, предмет на останалите предявени от ищеца искове. Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационна жалба в размер на 1 150лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.