Определение № 12254 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10525/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. С. Б. от гр. Велико Търново, чрез представител по пълномощие – адв. В. Колев от Великотърновска адвокатска колегия, против Определение № 2984/27.09.2024 год., постановено по административно дело № 688/2024 год. по описа на Административен съд – Велико Търново (АСВТ). Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно, тъй като в направеното от жалбоподателя уточнение ясно е посочено, че предмет на оспорване с първоначалната жалба е принудителна административна мярка (ПАМ) по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик“. Намира, че ясно е изразена волята, че се обжалва именно разпореждането за налагане на тази ПАМ, дадено устно от младши контрольор при ОДМВР – Велико Търново, което съставлява волеизявление, имащо характеристиките на индивидуален административен акт. Оспорва извода на съда, че е обжалван констативния протокол, като се твърди, че изложените в жалбата аргументи за неговите пороци са по същество на оспорването, без да имат отношение към допустимостта на производството. По изложените съображения се иска отмяна на определението и връщане на делото на АСВТ за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество. В срока по чл. 232 от АПК, ответната страна не е изразила становище по оспорването. Настоящият състав на Върховния административен съд, Седмо отделение, като взе предвид заявеното в частната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира следното: Частната жалба е подадена от лице с правен интерес от оспорване в законоустановения 7-дневен срок, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с недопустима жалба, тъй като липсва годен предмет на оспорване. Формирал е извод, че оспореният Констативен протокол № 0008225/11.07.2024 год., изготвен от инспектор Й. Г., служител на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, за който жалбоподателят Г. Б. твърди, че обективира наложената й ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „а“, „б“ и „г“ от ЗДвП, включително след указанието на съда да уточни дали се обжалва констативния протокол или разпореждането на мл. контрольор при ОДМВР – Велико Търново за прилагането на ПАМ, също обективирано върху бланката на протокола, не представлява индивидуален административен акт и изявлението на инспектор Г. по съставянето му не обективира властническото волеизявление на компетентен административен орган, неблагоприятните последици на което засягат правната сфера на жалбоподателя. Посочил е, че констативният протокол само удостоверява изпълнението на властническото волеизявление чрез прилагане на предвидените в закона последици от страна на служител на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, като този служител не е разпоредил прилагането на ПАМ. Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 6 от АПК, съдът е постановил обжалваното определение, с което е оставил без разглеждане жалбата на Г. Б. и е прекратил производството по делото. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. В титулната част на сезиращата АСВТ жалба от Г. С. Б. е посочено, че същата е насочена против принудителна административна мярка в Констативен протокол № 000825 от 11.07.2024 год. на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД гр. Велико Търново, съставен от инспектор Й. Г. – в качеството му на длъжностно лице, овластен със Заповед № РД22-915/30.04.2024 год. на кмета на Община Велико Търново, както и на основание Заповед № РД22-1490/17.09.2014 год. на кмета на Община Велико Търново. В изложението на жалбата пък е посочено, че в законоустановения преклузивен срок лицето упражнява субективното си право на жалба против принудителна административна мярка, обективирана в описания протокол, наложена по реда на чл. 171, т. 5, б. „а“, б. „б“ и б. „г“ от ЗДвП. Заявено е, че с оспорваната ПАМ е разпоредено принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на лек автомобил, индивидуализиран по марка и държавен контролен номер. В изпълнение на даденото с Разпореждане № 2807/13.09.2024 год. за оставяне на жалбата без движение указание да се посочи, дали се обжалва констативен протокол № 000825 от 11.07.2024 год. на инспектор Й. Г. или разпореждането на младши контрольор при ОДМВР – Велико Търново, което представлява прилагането на ПАМ, жалбоподателят с молба от 24.09.2024 год. изрично сочи, че предмет на обжалване е ПАМ по ЗДвП „Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик“, приложена чрез констативен протокол № 000825 от 11.07.2024 год. на инспектор при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, гр. Велико Търново. При така изложеното, административният съд е формирал неправилен извод по отношение предмета на обжалване. Съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 от АПК жалбата трябва да съдържа означение на обжалвания административен акт. Жалбоподателят е този, който определя предмета на оспорването и с оглед на това пределите на съдебната проверка. Съдът е обвързан от посоченото в жалбата относно обжалвания административен акт и не може да се произнася извън предмета, с който е сезиран. В настоящия случай, от съдържанието на първоначалната жалба на Б. може да се направи недвусмислен извод, че оспорването е насочено към приложената принудителна административна мярка, фактическото прилагане на която е обективирано в описания по-горе констативен протокол от 11.07.2024 год. Сам съдът сочи в мотивите си, че разпореждането на младши контрольор при ОДМВР – Велико Търново, чрез което е разпоредено прилагането на процесната ПАМ, също е „обективирано“ върху бланката на протокола. Доколкото разпореждането за прилагане на ПАМ от категорията на обсъжданата може да бъде дадено и устно от компетентния орган, то констативният протокол, съставен от инспектор при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, обективира обстоятелствата, при които това волеизявление е направено, както и изпълнението на наложената мярка. В тази връзка, основателно частният жалбоподател сочи, че изложените в жалбата доводи касаят спора по същество относно законосъобразността на наложената ПАМ с оглед конкретните фактически обстоятелства, тъй като констативният протокол е единственото писмено свидетелство за тях, без да свеждат волеизявлението за оспорване единствено до самия него. Налице е и вътрешно противоречие в мотивите на съда, в които се приема, от една страна, че Г. Б. е обжалвала като незаконосъобразна наложената й принудителна мярка по чл. 171, т. 5, б. „а“, б. „б“ и б. „г“ от ЗДвП, която според нея е обективирана в констативния протокол, и решаващият правен извод, че жалбата е недопустима поради наличието на влязло в сила съдебно решение по оспорването, съгласно чл. 159, т. 6 от АПК, която правна норма е посочена от съда като правно основание за разпореденото оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на производството по делото. Не може да се приеме, че посочването от страна на жалбоподателя, че волеизявлението за налагане на принудителната административна мярка е обективирано в писмен документ – описаният констативен протокол, идентифицира последния като властническото волеизявление срещу което е упражнено правото на оспорване, респективно че очертава неговия предметен обхват, тъй като е налице изрично изявление на жалбоподателя, че обжалването е насочено против ПАМ по реда на чл. 171, т. 5, б. „а“, б. „б“ и б. „г“ от ЗДвП, изпълнението на разпореждането за която е обективирано в този протокол. По изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд, че в случая липсва годен за оспорване административен акт не е съответен на закона. Определението като неправилно следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,