Определение № 108 от 25.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4698/2022 г.
ВКСI гражданско отделение25.01.2023 г.докладчик Бонка Дечева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4229 от 15.11.2022 г. по ч. гр. дело № 3960/2022 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на М. И. А. от [населено място], против определение № 355 от 15.08.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 185/2022г. на Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 10741 от 29.11.2022 г., подадена от М. И. А. от [населено място] против определение № 4229 от 15.11.2022 г. по ч. гр. дело № 3960/2022 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на М. И. А. от [населено място], против определение № 355 от 15.08.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 185/2022г. на Великотърновския апелативен съд. С последното е потвърдено определение № 193 от 24.02.2022г. по ч.гр.д. № 113/2022г. на Русенския окръжен съд за връщане на частната жалба на М. И. А. против определение № 250 от 21.01.2022г. на Русенския районен съд по гр.д. № 6679/2021г., с което е върната исковата й молба и е прекратено производството по делото. В частната жалба се развити съображения относно нарушения, свързани с представителството по делото /жалбоподателката не е доволна от упълномощения адвокат/ и счита, че пропускането на срока за отстраняване на нередовности по исковата й молба се дължи на неизпълнение на поетите от пълномощника й задължения. Посочва, че е поискала кореспонденцията по делото да се води вече само лично с нея и да не се уведомява адв. З. П.. Жалбоподателката моли да бъде отменено определението на ВКС и делото да бъда върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. посл., вр. ал.1, т.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на настоящото обжалване е определение № 4229 от 15.11.2022 г. по ч. гр. дело № 3960/2022 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на М. И. А. от [населено място], против определение № 355 от 15.08.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 185/2022г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 193 от 24.02.2022г. по ч.гр.д. № 113/2022г. на Русенския окръжен съд за връщане на частната жалба на М. И. А. против определение № 250 от 21.01.2022г. на Русенския районен съд по гр.д. № 6679/2021г., с което е върната исковата й молба и е прекратено производството по делото. За да постанови обжалваното определение, Върховният касационен съд е приел, че подадената от М. И. А. частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е насочена срещу определение на апелативен съд, постановено по чл.274, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК, с което се потвърждава преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, а тези определения не подлежат на касационно обжалване, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022г. по тълк.дело № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд е разяснил, че с определение № 250 от 21.01.2022г., Русенският районен съд е върнал исковата молба на М. И. А. поради неизпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовности и е прекратил производството по делото. Ищцата е обжалвала това определение. С определение № 193 от 24.02.2022г. по ч.гр.д. № 113/2022г. Русенски окръжен съд е върнал частната жалба на М. А., като просрочена. С определение № 355 от 15.08.2022г. постановено по ч.гр.д. № 185/2022г., Великотърновският апелативен съд е потвърдил определението за връщане на частната жалба. Приема се, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022г. по тълк.дело № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС, че определение на апелативен съд, постановено по чл.274, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК, с което се потвърждава преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите на тълкувателния акт като преграждащо определение, постановено за първи път от окръжния съд като въззивна инстанция е посочено определението за прекратяване на въззивното производство поради недопустимост на въззивната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., е приел, че настоящият случай е именно такъв - апелативният съд, действащ по реда на чл. 274, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК е потвърдил преграждащ акт на въззивния съд за връщане на частната жалба, т.е. за недопустимост на частното въззивно производство поради просрочие на подадената частна жалба. Посочено е, че с постановяване на този акт от апелативния съд е изчерпан предвидения в закона инстанционен контрол върху преграждащото определение на въззивния съд. При съобразяване на посочената задължителна практика на Върховния касационен съд, ВКС, състав на ІІ г.о. е приел, че подадената от М. И. А. частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Определението е правилно. Подадената от М. И. А. частна касационна жалба е насочена срещу определение на апелативен съд, постановено по чл.274, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК, с което се потвърждава преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция. Както правилно е прието от Върховния касационен съд, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022г. по тълк.дело № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС, определенията на апелативен съд, постановени по чл.274, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК, с които се потвърждава преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция не подлежат на касационно обжалване. Настоящият случай е именно такъв - апелативният съд, действащ по реда на чл. 274, ал.2, изр.1, предл.2 ГПК е потвърдил преграждащ акт на въззивния съд за връщане на частната жалба, т.е. за недопустимост на частното въззивно производство поради просрочие на подадената частна жалба. Правилно се приема, че с постановяване на този акт от апелативния съд е изчерпан предвиденият в закона инстанционен контрол върху преграждащото определение на въззивния съд. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 274, ал. 2