Определение № 22 от 12.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5521/2016 г.

Производството е по чл.274 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№20494/06.12.2016 г., подадена от Г. Х. Ч. от [населено място], област В. Т., против определение №1895/02.11.2016 г. по гр.д. №122/2008 г. по описа на Великотърновския районен съд, първи състав, с което е върната молба за отмяна, вх.№16541/11.10.2016 г. Сочат се оплаквания за процесуална незаконосъобразност и се моли посоченото определение за бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: С разпореждане от 11.10.2016 г. първоинстанционният съд е оставил молбата за отмяна на влязло в сила решение без движение, като е дал указания за поправянето й в седмичен срок от получаване на съобщението и преписа от разпореждането. От съобщението до молителя е видно, че същото е получено лично от молителя на 24.10.2016 г., а в дадения му от съда срок указанията не са изпълнени, поради което молбата е върната правилно. В допълнение към изложеното следва да се добави, че е налице признание на частния жалбоподател за пропускане на срока за изпълнение указанията на съда, опредметено в заявление, вх.№18076/02.11.2016 г., без в същото да се съдържа искане за продължаване на срока. Изложеното налага извод за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на обжалваното определение. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,