Определение № 433 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 139/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 1903/29.06.2023 г., с което е допълнено в частта по разноските определение № 1135/16.05.2023 г. по гр.д. № 594/2023 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение. Определението се обжалва от касатора Б. С. С.. Направено е и искане за допускане до системата за правна помощ чрез процесуално представителство. Ответниците по касация, ответници и по частната жалба 47-мо СУ „Христо Г. Данов“ и 120-то ОУ „Георги С. Раковски“, възразяват, че е с недопустим предмет. Вторият от тях претендира разноски. Настоящият състав констатира, че на жалбоподателя/касатор/ищец е предоставена правна помощ чрез процесуално представителство и адв. А. Ч. е назначеният особен представител (така разпореждане № 20166692/02.08.2021 г. по гр.д. № 231/2020 г. на Софийски районен съд). Повторното искане не е пречка за разглеждането на частната жалба Тя обаче е с недопустим предмет. С определението е допълнено в частта по разноските определението по чл. 288 ГПК, с което предходният състав на Върховния касационен съд не допуска въззивното решение до касационно обжалване. Определението по разноските може да се обжалва по реда, по който може да се обжалва изменения/допълнения краен акт – така чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК Определението по чл. 288 ГПК обаче не подлежи на обжалване, а това изключва обжалваемостта и на определението за допълването му в частта по разноските. При този изход и съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, в тежест на жалбоподателя са разноските в настоящото производство, направени от втория ответник. Те се изразяват в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът