Определение № 273 от 13.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1108/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. С. С. срещу определение № 84/16.04.2020 г. по т. д. № 350/2020 г. на ВКС, ТК, II ТО, с което е оставена без разглеждане молба на жалбоподателя за отмяна на определение № 420/02.10.2019 г. по ч. т. д. № 1919/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и решение № 7800/22.11.2017 г. по гр. д. № 11 533/2013 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение, тъй като предходният състав не е дал указания за ангажиране на адвокат и с това жалбоподателят е бил лишен от възможността да участва по делото. При изложените доводи е формирано искане за постановяване на определение, с което атакуваното такова бъде отменено, за да бъдат продължени процесуалните действия по разглеждане на молбата за отмяна. Ю. Н. П. не ангажира становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по т. д. № 350/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО е образувано по молба за отмяна на определение № 420/02.10.2019 г. по ч. т. д. № 1919/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и решение № 7800/22.11.2017 г. по гр. д. № 11 533/2013 г. на Софийски градски съд. В молбата се сочи наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като в следствие нарушаване на процесуалните правила от страна на съда молителят е бил лишен от възможността да получи указания за ангажиране на повереник. С разпореждане от 04.03.2020 г. на С. са дадени указания за привеждане на молбата му в съответствие с изискванията на чл. 306 ГПК С атакуваното в настоящото производство определение е прието, че молбата на Б. С. С. е недопустима. В една нейна част се претендира отмяна на определение, с което е потвърдено разпореждане за връщане на подадена от С. частна касационна жалба, което е акт, извън приложното поле на чл. 303 ГПК, разяснен с т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В другата част молбата на С. не съдържа конкретни твърдения за наличие на релевираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, каквото е изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК, разяснено с т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивите на предходния състав на ВКС следва да бъдат изцяло споделени, тъй като почиват на задължителните постановки, дадени с ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, което на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, както и за всички органи, които издават административни актове. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че съдът не е изпълнил задълженията си в производството и е лишил страната от правна защита. Именно в изпълнение на задълженията си по чл. 306, ал. 1 ГПК решаващият съдебен състав е дал възможност на Б. С. С. да отстрани нередовностите на искането си за отмяна, които указания той не е изпълнил. Следва да се има предвид и, че в нито един момент от развилото се пред ВКС, ТК, II ТО производство по чл. 303 ГПК молителят не е формирал искане за предоставяне на правна помощ по смисъла на чл. 95 от ГПК, поради което няма как в настоящото производство обвързващо съда да твърди, че е лишен от ефективно участие в съдопроизводствените действия по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Като правилно атакуваното определение следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС