Определение № 58 от 06.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 417/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение №3342/16.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 4933/2017 г. от ІІ-ри състав на Апелативен съд – София. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, състав на въззивен съд е оставил без разглеждане частна жалба против разпореждане на първоинстанционен съд, с което производството по делото е оставено без движение, поради невнасяне на дължимата държавна такса, както и в частта, с която е постановено необжалваемостта на разпореждането. На обжалване, съгласно разпоредбата на чл.274 ГПК, подлежат определенията или разпорежданията на съда, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или обжалваемостта изрично е предвидена в закона. Разпореждане, с което са указва внасянето на държавна такса и се оставя производството по делото без движение, както и в часттта, с която се постановява необжалваемистта на същото разпореждане, не подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба, предвид липсата на предпоставките по чл.274 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото или обжалваемостта изрично е предвидена в закона. На обжалване ще подлежи евентуално разпореждане или определение, с което се прекратява производството /връща исковата молба/, поради неизпълнение на указанията, дадени с разпореждането за оставяне на производството без движение, като в това производство ще се направи преценка от горестоящия съд, относно законосъобразността на дадените указания, съдържащи се в разпореждането, с което производството по делото е оставено без движение. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна. Водим от горното, ВКС