Определение № 48 от 06.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8069/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Постъпила е молба вх. № 11449 от 24.07.2024 г. от „ВИН.С Индустрис“ ООД – [населено място], община Карнобат, с която се иска допълване на Решение № 9095 от 23.07.2024 г., постановено адм. д. № 8069/2023 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна, Агенция по заетостта – гр. София, е изразила становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок от постановяване на съдебното решение /чл. 248, ал. 1 ГПК/ и е процесуално допустима. С Решение № 9095 от 23.07.2024 г., постановено адм. д. № 8069/2023 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение е оставено в сила Решение № 875/ 29.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2380/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което административният съд е осъдил Агенция по заетостта – гр. София да заплати на „ВИН.С. Индустрис“ ООД – [населено място], община Карнобат сума в размер на 96 264,12 лв., представляваща неизпълнена част от договор № ESF-2116-01-11014 по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-2.1.16“ Квалификационни и обучения на лица- фаза 3“, сключен между „ВИН.С. Индустрис“ ООД и Агенция по заетостта, ведно със законната лихва, счита от 31.07.2018 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска в останалата му предявена част до 100 407,05 лв. Със същото решение е оставено в сила и Определение № 2431/ 30.12.2022 г., постановено по адм. дело № 2380/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас. С настоящата молба ответникът по касационната жалба иска решението да се допълни в частта за разноските, тъй като искане за присъждането им е направено своевременно и своевременно са представени доказателства за заплащането им, ведно със списък, изискуем по реда на чл. 80 ГПК. Искането е основателно. Искането за присъждане на направените по делото разноски е направено устно в открито съдебно заседание, поради което е направено своевременно. Пред касационната инстанция е представен списък на разноските, договор за правна защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 8351 лв. и доказателства за реалното му заплащане по банков път. С оглед на събраните доказателства за извършени разноски пред касационната инстанция, се установява по безспорен начин, че „ВИН.С Индустрис“ ООД – [населено място] е сторило разноски в размер на 8351 лв. за адвокатско възнаграждение. За присъждането им е отправено своевременно искане до ВАС, което е отхвърлено поради опущение от страна на съдебния състав. Искането за присъждане на разноски се явява основателно и доказано по размер, поради което, с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено изцяло. Неоснователно в случая се явява направеното в съдебно заседание от Агенция по заетостта – гр. София възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, предвид обстоятелството, че поисканото адвокатско възнаграждение е под минимума, определен с разпоредбата на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед гореизложеното Агенция по заетостта – гр. София следва да бъде осъдена да заплати на искателя съдебни разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 8351 лв. Водим от горното и на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд, трето отделение